Скалният кът - живописен пейзаж в двора

Скалният кът е чудесено естествено допълнение към растителността във всяка градина. Той наподобява миниатюрен планински пейзаж със скали, градински и диворастящи растения, водни каскади или сухи реки. Може да бъде декориран с различни видове камъчета, мъхове или сухи дървета. Благодарение на зеленината и камъните се създава хармонична градинска композиция, която ефектно се вписва във всеки двор.

Скалният кът най – често се изгражда на слънчево място около водна площ, например езерце или фонтан. Все пак южното изложение и места с целодневно слънчево греене е добре да се избягват, тъй като през лятото заради силното слънце малкото почва между скалите ще изсъхва твърде бързо.

Преди да пристъпите към изграждането на скалния кът трябва да уточните неговата големина, височина, форма и разположение в градината. Според растенията, които ще засадите в скалния кът трябва да съобразите наличието на светлина, вятър, околната растителност. Скалният кът изглежда най – добре в периферията на двора, може да бъде както на равен така и на наклонен терен.

Размерите му трябва да бъдат съобразени с тези на градината, той не трябва да бъде твърде голям, да не доминира, а по – скоро да допълва градинския пейзаж.

Изграждането на скалния кът започва с оформяне на хълмове от почвата. После се прави основа от едри камъни и растения. След това се редят по – малките камъни. Най – красивите камъни се избират за доминанти, а останалите допълват композицията.

Желателно е камъните да са от един вид, за да придадат автентичен характер на скалния кът. Подходящи за целта са варовик, карстови скали, морени, бигор. Растенията се засаждат в пукнатините на скалите или между камъните. В скалния кът се засаждат предимно ниски храсти, цветя, треви. Добре е в близост до къта да се разположат дървета, които да го предпазват от силни ветрове. Предпочитат се вечнозелени иглолистни видове. Те не трябва да засенчват скалния кът и да възпрепятстват развитието на растенията в него.

Използват се също и пълзящи видове, както и цветя, които образуват гъсти туфи.

Най – разпространените видове скални кътове са:

Алпийски скален кът – т. нар. алпинеум. Неговата идея е да изобразява планинско възвишение на алпийския релеф. За изграждането му се използват различни по размер скални късове, сухоустойчиви дребни многогодишни растения, мини форми на различни иглолистни видове, както и растения, цъфтящи в ярки тонове.

Горски скален кът – подходящ за сенчестите места в градината, също и около водна площ. Съчетават се различни по размер скали, най – често покрити с мъх, горски цветя, цъфтящи храсти и влаголюбиви растения.

Пустинен скален кът – подходящ е за много слънчеви места и райони с горещ климат. Представлява комбинация от различни по големина скали и кактуси и сукулентни растения.

Растенията в скалния кът

Растителността в скалния кът не трябва да доминира, а да допълва скалите. Също така зелените видове не бива да бъдат с прекалено големи размери, те трябва да са пропорционални спрямо камъните и големината на скалния кът.

От цветята най – разпространени са: иберис, камбанка, минзухар, иглика, флокс, ерика, хоста, незабравка, лобелия, омайниче, рожец, юка. Подходящи билки са: лавандула, мащерка, равнец.

От храстите се предпочитат: азалия, спирея, роза, рододендрон, лоницера.

Широколистни и иглолистни видове също намират приложение в скалния кът. Сред тях са: кисел трън, смарагдова туя, японски клен.

Вечнозелените растения са чудесни за поддържане на колорита на скалния кът през зимата. Подходящи техни представители са: ерика, винка, джел, хвойна, клек, смърч.

От декоративните треви добро решение са: мискантус, папирус, кортадерия.

За да бъде ефектен скалния кът още в ранна пролет през есента засадете луковици на лалета, зюмбюли, нарциси.