Иглолистни растения, подходящи за вертикални акценти

Една композиционно добре подредена градина е винаги хармонична и съчетава в себе си умело балансирани и взаимно допълващи се вертикални и хоризонтални форми. Във вертикала най-добре стоят иглолистните растения, които играят ролята на акценти. Те привличат погледа отдалеч и затова разположението им в дворното пространство е от значение. Вариантите са наистина много, но е важно да се вземат предвид някои композиционни особености при засаждането на иглолистни акценти. Вижте кои са те.

Не поставяйте растението в центъра на композицията, за да не я разделя оптически на две части. Използвайте правилото за златното сечение. Според него най-добре иглолистното ще изглежда, ако е засадено на 1/3-та от общата дължина на композицията. Винаги обръщайте внимание и на интензивността и наситеността на баграта на растенията, които ще се намират около вертикалния акцент. Ако те са по-тъмни и фонът зад тях е тъмен, изберете по-светъл иглолистен вид, а ако фонът е по-светъл, нека акцентът се откроява с тъмни багри.

Иглолистни със светла багра

Иглолистните видове с по-светла листна маса предпочитат повече слънце. Такива са златистите туи, от които най-често се срещат формите Thuja or. ‘Aurea Nana’ и Thuja occ. ‘Pyramidalis aurea.’. Много весела е формата „Жълта панделка“ (Thuja occ. ‘Yllow Ribbon’), която е с малко по-едра текстура и странично разперени връхчета на клонките, поради което изглежда рошава.

Красиви са златистите и жълтозелените лъжекипариси – Chamarcyparis laws. ‘Yvonne’, ‘Alumigold’ и свежо тревисто зеленият ‘Golden Wonder’.

От светлите тисове формата‘David’ е със жълто-златисти иглички и се справя много добре и на слънце.

Хвойните, наричани още смрики, също имат по-светли представители. Много нежна светла синкава багра има Juniperus scop. ‘Blue Arrow’. Самата форма на короната на тази смрика е много интересна и подходяща за акцент – тя е издължена и силно стеснена от основата до върха. Не случайно формата носи това наименование – „Синя стрела“

Прекрасен сребристо бял акцент представлява сребристият смърч Picea pungens ‘Hoopsii’. Това красиво дръвче може да се използва и като солитер в градината и изпъква с цялата си прелест на фона на по-тъмни иглолистни дървета.

Ако желаете да използвате по-различна от обичайните корони, златистият кедър Cedrus deodara ‘Golden Horizon’ е наистина впечатляващ. Короната му е разлата, със силно увиснали клонки, а иглиците са с много красива златистожълта багра.

Иглолистни с тъмна багра

Формите с тъмна багра са по-многообразни. За по-сенчести кътчета в дворното пространство, както и в такива с много оскъдна светлина, може съвсем спокойно да се засади тис (Taxus baccata). Този вид е бавнорастящ, но със сигурност ще останете доволни от това как се развива на сянка. Тисът може да се оформя чрез подрязване, но съществуват и сортове, които растат в определена форма. Тясно конусовидната форма ‘Fastigiata’ е сгъстена и компактна, докато ‘Hicksii’ е колоновидна и е почти толкова широка в основата си, колкото и на върха.

Много едра форма на лъжекипариса, която е изключително широка от основата до върха, е ‘Elwoodii. Баграта е тревистозелена.

Смарагдовата туя Thuja occ.‘Smaragd’ е най-често срещаният и бързорастящ представител на туите. Тя се сгъстява изключително много при подрязване.

Иглолистната растителност има всевъзможни функции – включва по естествен начин архитектурната към природната среда, когато е разположена в близост до фасадите на сгради, разкрива далечни перспективи, задънва композиционни оси, служи за далечен студен фон за композиции в по-топли нюанси и много други. Без тях е трудно да се получи баланс в която и да е композиция, тъй като те представляват вертикалните акценти, уравновесяващи и изграждащи ландшафта, и едновременно с това придаващи му естествен облик. Доброто познаване на екологичните изисквания на представените видове помага да бъдат избрани подходящите растения, с които да се оформи дадено широко дворно или парково пространство.

Автор: ландшафтен архитект Русана Цветанова