Декоративните хвойни в озеленяването

Хвойната или смриката е изключително популярна в озеленяването и може да се види в почти всяка градина. Обикновено включването й е свързано с определена цел – да  бъде вертикален акцент, да създава височина в декоративна група, да предпазва някой склон от свличане на почвата и да изпълнява много други функции. В разсадниците съществува огромно многообразие от красиви декоративни форми на този вид и ако решите да избирате растения, ще бъдете значително затруднени. Основното, което трябва да ви води в случая, са биологичните и екологични изисквания на съответния сорт или форма, както и неговия хабитус, за да прецените дали подхождат на дадената композиция.

Повечето хвойни обичат слънчевото изложение, но има и сортове, които виреят добре на сянка или полусянка. В този материал обаче няма да ги разделяме според този техен признак, а според хабитуса им, защото той е водещ при избора за оформяне на дворното пространство.

Декоративни хвойни с изправен хабитус

Тези видове са подходящи за акценти в определени растителни композиции или като солитери. Използват се в групи за прикриване на подпорни стени и дувари или части от фасадата на жилищна сграда. В зависимост от съчетанието с други храсти или цветя и гамата на тяхната листна и цветна маса, са създадени всякакви сортове по багра на иглиците – много тъмнозелени, тревистозелени, синкави, сребристи, златисти, червеникави и много други в безброй нюанси и с определено разположение на клонките спрямо стъблото. С тъмна зелена листна маса и корона, разширяваща се от средата на стъблото нагоре, са сортовете Juniperus chinensis ‘Suecica’; с тъмна синьо-зелена и тясна колоновидна корона са Junip.communis ‘Hibernica’ и Junip. communis ‘Sentinel’, както и интересната форма с провиснали клонки J. communis ‘Horstmann’, подходяща за солитер и др.
С по-светла синьо-сребриста багра са Junip. scopulorum ‘Sky Rocket’, J. scop. ‘Springbank’ –  с леко провиснали краища на клонките, силно сребристата J. scop.‘Wichita Blue’ е прекрасна за композиции с по-тъмен фон, а синкавата J. scop. ‘Blue Arrow’ е устремила своя тънък връх към небето, за да бъде един ефектен акцент сред останалите растения.Тя се използва най-често на групи като естествена преграда, скриваща високи постройки или други нежелани елементи в пейзажа.

С едра пирамидална корона е тъмно зелената Juniperus virginiana ‘Keteleri’. Тя изисква повече пространство. Идеална е за жив плет.

С разкошен сребристо сив цвят е обагрена Juniperus scopulorum ‘Moonglow’. Тя също расте бързо а широчина и височина. Стои добре като по-светъл акцент. Сортът ‘Bunt’  същия вид е малко по-издължен и с леко по-тъмна окраска. Една от най-светлите форми, достигаща по до бяло, е Juniperus scopulorum ‘Blue Heaven’.

От златистите представители на рода с красива гъста и ярка корона може да се похвали Juniperus communis ‘Gold Cone.’

Всички тези видове изискват ярка слънчева светлина, иначе не са особено взискателни към почвата и условията на отглеждане. От любителите на по-малко светлина може да се посочи J. phoenicea, която предпочита полусянката. Достига височина до 5 м и е интересна с това, че клонките са разположени под остър ъгъл спрямо стъблото.

Хвойните са издръжливи в градски условия и  затова се използват и при озеленяване на кръстовища и крайпътни обекти, където обикновено замърсяването на въздуха е по-голямо. Не бива обаче да се забравя редовното поливане, за да е възможно оцеляването на растението в утежнена среда.

Декоративни хвойни с нисък храстовиден хабитус

Към тази категория спадат хвойни със стелещи се клонки, разположени близо до повърхността на почвата. В озеленителната практика се използват като част в „ниските” части на композицията. Джуджевидните видове се поставят на преден план, а по-високите представители се разполагат отзад като част от фона или като балансиращо композицията петно. Удобни са за прикриване на ъгли или разполагане покрай огради. Повечето бързорастящи стелещи се хвойни се ползват и като почвопокривни за определени места в дворното пространство. С тях можете например да оформите кръг или друга фигура върху тревната площ, тъй като лесно понасят подрязване. Формите на  ниските хвойни са наистина безкрайно много и е невъзможно да бъдат представени всички на едно място. Обикновено това са форми на Juniperus horizontalis (хоризонтална смрика), Juniperus sabina (миризливата смрика) и Juniperus squamata (люсповидната смрика) и др., но са създадени форми и от високите видове хвойна, като например J. communis ‘Depressa Aurea’, която е със златисти млади иглици напролет и корона, която се обагря в бронзово-кафяво в края на есента и началото на зимата.
Изключително ефектна е J. com. ‘Expansa Aureospicata’. Нейните изправени зелени клонки завършват с яркожълти люсповидни листа, оформящи приказен двуцветен храст. Тук е мястото да се спомене и за невероятните клонки на J. chinensis ‘Expansa Variegata’, които са тъмнозелени, а върху тях по-младите се открояват с кремаво-бяла багра.

Друга почвопокривна и компактна форма на обикновената смрика е J. com. ‘Green Carpet’, чийто клонки се разпростират широко настрани. От този вид може да се създаде гъст килим, който обаче не бива да е на сянка или на преовлажнена почва, защото растението не ги понася изобщо. Със същите екологични изисквания е и хоризонталната смрика J. horizontalis ‘Andorra Compacta’, която може да бъде видяна често в дворното озеленяване. Младите иглолиста на този вид са дребни, меки и светлозелени на цвят.

Много красив синьо-сребрист цвят на листната маса има J. hor. ‘Blue Chip’. Също толкова привлекателни иглици има и J. hor. ‘Glauca’, чийто дълги, хоризонтални, протягащи се нагоре клонки, са сиво-сребристи лятно време, а през зимата стават виолетови. С тъмнозелени и меки иглолиста е J. horizontalis ‘Prince of Wales’. Клоните са почти успоредни на земната повърхност. Храстчето е много изящно и със своята ниско разположена тъмна корона е подходящо за хоризонталната част на дадена растителна композиция като фон например за цветя, които са по-ниски от него.

Един по-висок вид, достигащ 60 см до 1 м, е J. media ‘Holger’. Тази хвойна не понася заблатяванията, но е сравнително сухоустойчива. Чудесна е за скални кътове, алпинеуми и всякакви композиции с камък. Баграта на короната е интересна, тъй като старите листа са сребристо-сиви, а младите – бледожълти. Изключително свежо зелен е храстът със съвсем миниатюрни иглици от по 1.5 мм – J.m. ‘Mint Julep’. Клонките му са изправени нагоре и леко разперени настрани.

Люсповидната смрика, която е спомената по-горе, е изключително богата на форми. В разсадниците у нас можете да намерите J. squamata ‘Blue Alps’ с разперени изправени сребристи клонки; подходящата за скални кътове и алпинеуми ‘Blue Star’ също сребриста и със сгъстен обем; с жълто-зелени иглолиста и красиво открояваща се червеникава кора е ‘Blue Swede’, а пълзяща и артистично разперена е отново сребристата форма ‘Blue Carpet’.

Много интересен туфест храст е J. procumbens, която се стели по земята със своите дребни иглици (4-5 мм). От нея има различни сортове по багра на листната маса. От този вид често се правят бонсай форми.

Ако все пак искате да засадите някоя хвойна на сянка или полусянка, потърсете J. media ‘Gold Star’ и J. chinensis ‘Saybrook Gold’със златисти листа. Тези два вида нямат никакъв проблем и ако желаете да ги разположите на слънце.

Ако решите да избирате вечнозелени иглолистни растения за двора, не се спирайте само на туите и лъжекипарисите, а си помислете и за възможностите, които многообразието от хвойни откриват пред вас. И ако още не сте убедени в това, че трябва да ги приютите в зеленото пространство на вашата градина, направете си една приятна разходка из някой голям разсадник и попадайки сред морето от багри и форми на смриките, няма начин да не бъдете пленени от тяхната уникалност и чар.

Автор: ланд. арх. Русана Цветанова