Добавки за подобряване на почвата

Освен с редовно поливане и прекопаване, почвата трябва да се поддържа и чрез внасяне на полезни добавки. Това са основно органични и изкуствени торове.

Органичните торове са от растителен или животински произход. Чрез тях се постига образуване на хумус, подобрява се структурата на почвата и се осигурява постоянно доставяне на хранителни елементи поради бавното им разлагане. Органичните торове доставят на растенията редица незаменими микроелементи. Най – разпространените естествени торове са птичи тор, оборски тор и компост. Те подобряват ронливостта и аерацията на почвата, увеличават популацията на полезни микроорганизми.

Органичните торове намаляват ерозията на почвата и помагат за неутрализиране на тежките метали. Също така стимулират растежа и клетъчното делене на растенията.

Неорганичните торове представляват минерални вещества, извлечени от земята или синтетично произведени. Те са бързодействащи.

От кои хранителни елементи се нуждаят растенията?

Азот – той се изчерпва бързо от почвата, а е необходим в много големи количества. Песъчливите почви често страдат от липса на азот. Това се отразява зле на растежа и листната маса на растенията. Редовно добавяйте азот към почвата, тъй като той се измива от дъжда.

Фосфор – той също често недостига в песъчливите почви. Липсата му води до бавен растеж и нисък добив.

Калий – необходим е в големи количества за всички растения, но най – вече за цветята, плодовете и картофите. Недостигът му води до нисък добив и намалява устойчивостта на растенията към болести и вредители.

Магнезий – основните признаци за липсата му се жълти или кафяви петна по листата. Калций – липсата на калций се установява предимно при кисели почви. Добре е редовно да се добавя малко вар към почвата.

Желязо – варовитите почви страдат от недостиг на желязо. Може да се наблюдава пожълтяване на листата.

Сяра – недостигът на сяра се отразява отрицателно на растежа на всички култури. Може да се компенсира чрез използване на амониева селитра.

Цинк – необходим е главно на плодовете и зеленчуците. Липсата му може да доведе до опадване на листата.

Манган – недостигът му е най – голям при варовитите почви.

Мед – липсата му се среща предимно при песъчливи почви.

Молибден – недостига в киселите почви и може да доведе до необичайно тесни листа.

Бор – от неговия недостиг страдат главно зеленчуците, отглеждани в песъчливи почви.

Торовете могат да бъдат единични – съдържащи само един елемент или комбинирани. Най – често се използват тези от втория тип.

Изкуствените торове се делят на твърди и течни. Твърдите са на прах или гранули, които се поръсват върху почвата. Течните се разреждат с вода и растенията се поливат в получения разтвор. Няма еднозначно мнение кои са по – добри. За различните почви, растителни видове и сезони са подходящи различни торове.

Основни правила при използване на торове:

- Не поставяйте твърдите торове непосредствено до стеблото на растението;

- След като разпръснете гранулиран или прахообразен тор прекопайте и полейте почвата, за да може елементите да достигнат до корените на растенията.

- Преди внасяне на течни торове почвата трябва да е влажна, затова полейте ако не е валял дъжд.

- Внимавайте гранулираните и прахообразните торове да не попадат върху листата и цветовете. Ако все пак това се случи измийте ги старателно с вода.

- Винаги спазвайте указанията за количеството торове, посочени на опаковката. Двойната доза няма да доведе до по – бързи резултати, а може да изгори растенията.

Вещества, образуващи хумус:

Компост – компостирането е естествен процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали. Това могат да бъдат: листа, окосена трева, обелки от плодове и зеленчуци, черупки от яйца, листа и клонки, млечно продукти, кости и други.

Най – важното за получаване на качествен компост е да се спазва съотношението азот : въглерод. Азотът се получава главно от трева, бурени и друг мек растителен материал, а въглеродът от дървесен материал и слама. Гледайте да има баланс между тези материали.

За използване на компоста го смесете със стандартна почва, тъй като иначе е твърде силен.

Дървесна кора – надробената дървесна кора е много подходяща за мулчиране.

Листовка – събират се наесен дървесни листа и се правят на купчина. Компостирането се случва бавно – получения тор може да се използва след 1 година.

Водорасли – подходящи са както за образуване на хумус, така и за обогатяване на почвата с микроелементи.

Слама – добре е преди добавяне в почвата да се смеси с растителен материал и да се остави да компостира.

Птичи тор – богат е на хранителни елементи, но не е желателно да се използва самостоятелно. Най – добре добавите малки от него към купчина компост, където ще служи за активатор.

Оборски тор – трябва да се използва добре разложен. Подходящ е за подхранване и мулчиране.