Отглеждане на бъз в градината

Род Бъзови (Sambucus) включва над 40 вида дървовидни, храстовидни и тревисти растения. В естествени условия в България виреят три вида бъз:

• Черен бъз
• Тревист бъз (бъзак)
• Червен бъз

Използват се главно като лечебни растения за приготвяне на сиропи, отвари, хранителни добавки, употребяват се и в козметиката и хранителната промишленост. Макар че у нас не е много разпространено, базът може да се разглежда и като декоративно растение. Освен това отблъсква гризачи и вредни насекоми в градината.

Видове бъз

Черен бъз (Sambucus nigra)

Това е най-често срещания у нас вид. Представлява дървовиден храст с височина до 5-6 м. и разклонена корона. Цъфти в края на пролетта с ароматни бели цветове, богати на етерични масло, глюкозиди, органични киселини. Листата му съдържат витамини и танини. Цветовете се берат през май-юни за приготвяне на лечебен сок.

Плодовете узряват през август-септември. Използват се само добре узрели, тъй като зелените са токсични.

Плодовете съдържат витамини, полезни захари и киселини. Използват се сушени или пресни за подсилване на организма и повишаване на възпротивителните сили срещу инфекции, при кашлица, астма, ревматизъм, високо кръвно, сърдечни заболявания, невралгии.

В градината черния бъз служи като репелент, тъй като отблъсква насекомите.

Тревист бъз (Sambucus ebulus)

Известен още като бъзак, това е тревистия вариант на бъза. Цъфти през юли-август и връзва черни плодчета през октомври. Достига височина до 2м. а всяка година надземната част отмира през есента. Плодовете съдържат етерично масло, фруктоза, органични киселини, витамини. Берат се когато са напълно узрели през август-септември. Притежават антимикробни, антиоксидантни и имуномодулиращи свойства. Използват се сушени или сурови. За получаване на 1 кг. сухи плодове са необходими около 7 кг. сурови. Съхраняват се в проветриви чувалчета на сухо и хладно място.

Тревистия бъз се възприема като плевел и почти не се отглежда с декоративна цел. Той е полезен обаче като искате да изгоните досадни гризачи и насекоми от градината, тъй като миризмата му ги отблъсква. Също така може да използвате ценните му плодове за направа на чай или сок в умерени количества.

Червен бъз (Sambucus racemosa)

Представлява храст с височина до 5 метра. Има широка, плътна корона и бели съцветия. У нас се среща рядко, предимно в горите, но е подходящ за декоративно растение. Плодовете имат наситено червен цвят и са ефектен акцент в градината, но са отровни и негодни за консумация!

Расте бързо и може да се отглежда като щамбово растение. В градински условия рядко надвишава 2-3 метра.

Декоративни качества на бъза

Въпреки, че сме свикнали да гледаме на бъза като на лечебно растение, той всъщност много успешно се вписва в озеленяването и като декоративно такова. Гъстата, къдрава корона, ефектните цветове и симпатичните плодчета му придават чар и колорит. Единствен недостатък са сравнително големите му размери, което го прави неподходящ за малки дворове.

Бъзът може да се използва в храстови групи, озеленяване под големи дървета, като жива ограда или като самостоятелен акцент.

Има няколко компактни сорта черен бъз, които се вписват добре навсякъде, дори в малка градина:

• Linearis – достига височина до 2.5 м. и има красива, пищна корона;
• Luteovariegata – височина до 1.5 м. и пъстри листа;
• Guincho purple – достига до 2 м. и има ефектна листна маса – листата се променят през всеки сезон от зелени, през мастилени до наситено червени;
• Black beauty – компактен сорт с лилави листа;
• Black Lace – красив, ценен сорт с тъмнолилави листа и розови цветове;

Отглеждане на бъз в градината

Засаждането може да се извърши през пролетта или есента, като есенното е за предпочитане. Бъзът е непретенциозен, расте на обикновено градинска почва, дори и глинеста. Може да бъде засаден на слънце и на шарена сянка. Вирее и под короните на дърветата, стига да не са прекалено гъсти.

Изкопава се яма с дълбочина 40-50 см. и диаметър до 40 см., добре е да се добави малко хумус. След засаждане храстът се полива обилно.

Поливането е умерено, като през дъждовно лято почти не се налага такова. През вегетационния период може да се подхранва с тор за дребноплодни растения (ягоди, малини, касис).

Необходимо ежегодно подрязване през октомври. Премахват се счупените и изсъхнали клонки, издънките се скъсяват. Ако сте пропуснали есенната резитба може да я направите през март.

Бъзът се размножава чрез семена или резници. Семената се събират през октомври. Засяват се в подходящ съд на дълбочина 2 см. и разстояние 20-25 см. До края на следващия сезон разсадът ще е готов за преместване в градината.

По-лесно е размножаването чрез резници. Необходими са резници с дължина 10-12 см. взети през юни-юли. Те се засаждат в смес от пясък и торф и се покриват със стъкло или полиетилен за да се създадат парникови условия. Поливат се често. През есента вкоренените резници се засаждат в градината.

Цветовете и плодовете на бъза се берат в слънчеви дни, за предпочитане след дъжд.