Отопление с агропелети - ефективно и икономично

По-евтино ли е отоплението с пелети спрямо другите най-често използвани горива?

Мръсният въздух в последно време е основен проблем за България. Днес няма да ви говорим за безкрайните вреди от него или затова с колко съкращава животът ни, тъй като по тази тема има писано достатъчно. Една от най-съществените причини за замърсяване на въздуха е отоплението на дърва и въглища през зимните месеци, също както и ТЕЦ-овете.

От друга страна електроенергията продължава да бъде скъп вариант за отопление, недостъпен за много домакинства. В много населени места липсва централен ТЕЦ, а газоразпределителната мрежа е слабо развита, освен това цените на природния газ са непостоянни.

От всичко това възниква въпросът – как да се отопляваме, че така че да не замърсяваме природата, да ни бъде комфортно и да не ни излиза прекалено скъпо.

По този повод, поканихме инж. д-р Орлин Томов, преподавател в Русенски Университет „Ангел Кънчев“ и създател на една от първите български горелки, работещи с био гориво - MPE Bistra.

 Г-н Томов, какви са предимствата на отопление с агропелети спрямо останалите суровини?

Напоследък е модерно да се говори за алтернативни и възобновяеми източници на енергия, но някак в страни остават някои суровини, традиционно смятани за отпадък. Такива са например сламата, царевичака и отпадъците от други селскостопански култури. А защо не и битовите отпадъци (като изключим стъкло, метали и пластмаси разбира се )? Малко известен е факта, че при гниенето си, тези отпадъци отделят парникови газове, като метан например. В същото време, при горене, сламата отделя точно толкова въглероден диоксид, колкото и растението е усвоило от въздуха за нейното изграждане. Всичко това прави тези суровини доста интересни, когато ги разглеждаме като горива. Факт е, че в България много малък процент от сламата се използва в селското стопанство. По-голямата част се насича и заорава в земята, където изгнива и отделя парникови газове, без никой да извлича полза от това. В същото време може да бъде изгорена, а пепелта да се използва за наторяване.

Агропелетите, направени от слама, слънчоглед или други отпадъци от селското стопанство са по-евтини от дървесните и по-екологични. Причината за ниската им цена е по-евтината суровина и по-лесния технологичен процес за производство на пелетите.

По-долу е представена сравнителна таблица с цените на най-често използваните горива:

* При термопомпа въздух/* COP при температура над 5°C

Очевидно е, че икономически, а и екологично, най-ефективното гориво са именно агропелетите.

 Защо тези пелети не могат да се изгарят в обикновени пелетни горелки и с какво се различава Вашата горелка MPE Bistra?

Важно е да се отбележи, че поради свойството си да образуват шлаки, този вид пелети не са подходящи за използване в широко разпространените горелки и камини. Необходимо е горелката да разполага със сериозна почистваща система, която да позволи системното евакуиране на твърдите остатъци от горивния процес. От известно време на пазара съществува такава горелка с марката „MPE Bistra“, която освен с уникалната си патентована почистваща система се отличава и с голяма здравина, поради факта, че при разработката ѝ са използвани стандарти за индустриална техника, а не за битова такава.

Какво ще кажете за отоплението с термопомпи или климатици, по-ефективно ли е от отоплението с агропелети?

При използването на термопомпи, следва да се обърне внимание параметъра COP  (Coefficient Of Perfoemance). Обикновено е над 3, но е много важно при какви условия е измерен. Обикновено това е при температура над 3-5 градуса. Много производители и търговци твърдят, че техните термопомпи/климатици работят и при външни температури до -15 градуса. Това наистина е така,но вече ефективността се приближава към единица. Проблемът е, че за да има една термопомпа/климатик ефективност, е нужно изпарението на хладилния агент да става при температура по-ниска от външната. По този начин хладилния агент успява да се „загрее“ до външната температура. Например – ако външната температура е -10 градуса, то за да имаме ефективен процес, трябва да осигурим изпарение във външния топлообменник от порядъка на -20  до -25 градуса. Проблемът обаче е, че по този начин ще имаме много голяма кондензация на влага, която моментално ще се преобразува в лед. Ледът от своя страна драстично намалява процеса на топлообмен и това налага чести цикли на размразяване, а именно -  отвеждане на топлина навън. Всичко това води до една изключително ниска ефективност при отрицателни температури. Разбира се термопомпата/климатика работи, но цената на получената топлоенергия далеч не е тази от таблицата.

При термопомпите от типа вода/* този проблем не стои, защото те използват температурата на земята в дълбочина, чрез кладенци или заровен тръбен топлообменник. Там обаче трябва да се има предвид и енергията, нужна за изпомпване на водата.

 А каква е ефективността на пелетите в сравнение с дървата и въглищата?

Прави впечатление, че при изгарянето на пелети КПД е значително по-висок от този на дърва или въглища, а се знае, че котлите за тези видове горива са идентични. Разликата обаче идва от начина на контролиране на горивния процес. При дървата и въглищата обикновено котелът се зарежда до горе, след което се използва „тягов регулатор“, който на механичен принцип отваря и затваря притока на въздух. При намален приток на въздух имаме забавен процес на топлоотдаване, но в същото време горенето продължава с намалено отделяне на топлина, като за сметка на това се отделят горими газове (въглероден, азотен и други окиси), които реално са гориво, излизащо през комина, което остава неизползваемо. Паралелно с това се отделят и катранени налепи по топлообменната площ на котела. Важно е да се отбележи, че тези емисии на горенето, освен икономическа загуба, са и отровни газове.

При изгарянето на пелети, един горивен цикъл е от порядъка на 20-50 секунди – сипване на гориво и изчакване на изгарянето му. Това дава възможност на микропроцесорното управление да подбере оптимална мощност, респективно количество гориво и подаван въздух, въз основа на температурата на котела и желаната такава в помещението.