Семейство Върбинкови - храсти за всеки двор

От семейство Върбинкови в озеленяването у се използват три забележителни вида листопадни храсти. Това са обикновеният витекс, сивият кариоптерис и бодиниеровият красивоплодник.

Обикновеният витекс – Vitex agnus-castus – прозихожда от Средиземноморието и Мала Азия, където се среща в крайречни съобщества. Достига височина до 3 м. Образува срещуположни и сложни листа с дланевидна форма, съставени от 5-7 листчета, имащи специфичен аромат. Цветовете са много красиви и са събрани в класовидни съцветия, разположени връхно. Баграта им е синьо-виолетова. Периодът на цъфтеж е през лятото и е доста продължителен – от края на юни до септември.

Поради това, че е топлолюбив, витексът се отглежда в по-топлите райони у нас – главно край Черноморието. Може да издържа до -20°С. Светлолюбив, сухоустойчив и невзискателен към почвите вид. Вирее на суха и варовита почва. Предпочита пряко слънце. Размножава се чраз семена, резници и отводи.
Препоръчва се редовната резитба, която се прави в края на зимата, за да расте и цъфти витексът по-обилно през пролетта.
От изходния вид са получени някои форми с бели цветове – ‘Alba’ и с розови цветове – ‘Rosea’.
Растението се използва в народната медицина, тъй като екстрактът от него помага при множество заболявания.
Сивият кариоптерис – Caryopteris incana – е значително по-нисък – 1-1.5 м. Неговият произход е от Източен Китай и Япония. Характерно за този храст е сивото окосмяване на всички части на растението – дори и съцветията. Листата са срещуположни и са дълбоко назъбени. Те имат приятен аромат и също са окосмени. Цветовете се появяват в периода от края на август до началото на октомври. Баграта им е лилаво-синя и са събрани в сенниковидни съцветия.

За разлика от витекса, кариоптерисът е с по-ниска студоустойчивост – до -16°С. Отглежда се в по-топлите места у нас и изисква по-плодородни и свежи почви.
Бодиниеровият красивоплодник – Callicarpa bodinieri – с право е заслужил името си. Неговите дребни топчести плодове са обагрени в невероятно наситено и ярко виолетово или синьо. Техният блясък ги прави подобни на красиви перли, обкичващи целия храст след цъфтежа. Декоративният ефект е наистина смайващ. Освен това е и продължителен – след узряването си през септември – октомври, плодчетата се задържат върху храста след опадане на листата чак до началото на зимата.

Височината на красивоплодника е около 2м. Листата му са дълги до 10-12 см, назъбени са по перваза и са със срещуположно разположение. Цъфтежът е през юли-август. Цветчетата са виолетово-бели, събрани в съцветия.
Видът е с произход от Централен и Западен Китай. У нас не е особено студоустойчив и се засажда в по-топлите части на страната. Връхните му части измръзват при температури около -20°С. Взискателен е към почвата и изисква плодороден и влажен субстрат. Размножава се чрез семена и резници.

Видовете от семейство Върбинкови намират приложение в групови и единични композиции, както и в скални кътове. Ценят се много заради обилния си и късен цъфтеж и заради красивите си цветове и плодове. Притежават висок декоративен ефект и затова могат да бъдат засаждани в представителните части на градината.

Автор: ландш. арх. Русана Цветанова