Иглолистни дървета и храсти за градината

Вечнозелените иглолистни дървета и храсти придават изключително стилен естетичен вид на градината, който се запазва целогодишно. Иглолистните растения изпълват въздуха с със свеж аромат на борова гора, благодарение на което създават благоприятен микроклимат. Те имат силен декоративен ефект и намират приложение в много градински композиции. Има растителни видове с различни размери и форма, които пасват на всяко кътче в двора. Много от тях обичат сянката и понасят засушаване, което ги прави много лесни за отглеждане. Всички тези факти превръщат иглолистните растения в едни от най – предпочитаните в озеленяването.

Иглолистните растения намират широко приложение в ландшафтния дизайн – бор, смърч, ела могат да бъдат акценти в градината или да бъдат фон на интересна цветна композиция. Различни форми на хвойната могат да се използват около бордюра или за създаване на градински скулптури. Миниатюрните сортове иглолистни растения са подходящи за отглеждане в контейнери или за декорация на скалния кът или декоративния водоем.

Повечето от иглолистните растения са вечнозелени, което гарантира атрактивен вид на градината през всеки сезон.

Още едно съществено предимство на иглолистните дървета и храсти е тяхната студоустойчивост.

Най – благоприятното време за засаждане на иглолистните видове е през април или в началото на есента – септември – октомври.

Изберете пълна или частична сянка, в зависимост от вида растение. Почвата трябва да е богата, слабо кисела или неутрална.

Най – популярните иглолистни дървета и храсти:

Смърч

Представлява род иглолистни дървета от семейство борови. Едно от най – разпространените на територията на нашата страна. Смърчът е стройно дърво с конусовидна корона. Има хоризонтална коренова система и изисква свежа и влажна почва. Има и мини форми, които се използват за алпинеуми и скални кътове.

Видове смърч, които се използват в декоративното озеленяване у нас:

Обикновен смърч (Picea abies) – достига височина до 50 м. Обича сянката, влажна и плодородна почва. Има много декоративни форми – ниски, плачещи, кълбовидни, конусовидни.

Бодлив смърч (Picea pungens) известен е още като сребрист смърч. Достига до 50 м. височина и развива конусовидна корона с етажен строеж. Листата му са покрити със сребрист восъчен налеп. Растението е издръжливо както на студ, така и на жега и засушаване. Има многобройни декоративни форми. Използва се като акцент около входната врата, алеята, ъглите на двора. Може да се използва за направата на жива стена.

Сибирски смърч (Picea omorica) достига до 40 м. височина, короната му има леко сребрист цвят. Издържа на сянка и студ, понася всякакви почви. Подходящ е за засаждане както в група така и като солтиер.

Коничен смърч (Picea glauca conica) – представлява нискорастяща форма на обикновения смърч с височина 1 – 2 м. има зелени, синкави и сребристи форми. Короната му е много гъста, конусовидна. Подходящ е за аплинеуми, скални кътове, като акцент в градината или пък за жива елха в саксия.

Бор

Боровете се отличава с многообразие от форми – има както джуджета, така и гиганти. Освен по височина сортовете се различават и по форма и дължина на игличките, структура и форма на короната, цвят и други.

Някои от популярни сортове са:

Бял бор (Pinus sylvestris) – високо, стройно дърво с много дълъг живот. Листата му са сиво – зелени. Цъфти през пролетта – април – май.

Черен бор (Рinus nigra) – достига до 45 м. височина. Много прилича на белия бор, но кората му е по – тъмна. Много е издръжлив и дълговечен.

Хималайски бор (pinus excelsa) – достига до 50 м. височина. Обича светлината и влагата. Подходящ е за единични и групови засаждания.

Клек (pinus mugo) – храстовидно растение, достигащо до 2 м. височина въпреки че пълния му потенциал е до около 10 м. Расте много бавно, изключително студоустойчив е. Подходящ е за алпинеуми.

Туя

Непретенциозни и много издръжливи растения, понасят добре резитбата, не са податливи на нападения от вредители. Атрактивен иглолистен вид е западна туя смарагд. Тя има гъста корона и изумрудено зелен цвят. Подходяща е за оформяне на жив плет или като солтиер. Расте доста бързо.

Източна туя представлява вечнозелено, бързорастящо дърво, достигащо до 3 – 4 метра височина. Подходяща е за жив плет или за единично засаждане.

Тя е невзискателна и сенколюбива.

Кипарис

Най – разпространени у нас са обикновения кипарис и аризонския кипарис. Те са светлолюбиви, сухоустойчиви, нямат претенции по отношение на почвата и живеят до 250 години.

Обикновения кипарис е топлолюбив и у нас се отглежда само в топлите райони на страната и трябва да му се осигури зимна защита. Аризонския кипарис понася ниска температури и може да се отглежда навсякъде в нашата страна. Използва се за алейни засаждания, за жив плет или топиарни форми.

Лъжекипарис

Представлява род растения от семейство кипарисови. Родът включва храсти и дървета с височина от 1 до 30 м. Растенията обичат богата и добре дренирана почва. Предпочитат слънчеви места, но могат да понесат и известно засенчване. През зимата се нуждаят от укрепване тъй като може да пострадат от тежки снегове. В градината намират приложение в храстови групи, за жив плет или в скални кътове.

Юниперус

Юниперусите са много предпочитани растения в градинското озеленяване заради своето многообразие и устойчивост. Наричат се още хвойна.

Юниперусите са бавнорастящи и имат дълъг живот. Силно студоустойчиви са. Два популярни сорта са:

Обикновен юниперус – игличките му са в сиво – зелената гама, имат колоновидна корона. Съществуват много разновидности на обикновения юниперус, които достигат до различна височина, подходящи са за групово засаждане, в скалния кът или алпинеума, съществуват и почвопоривни форми.

Китайския юниперус – представлява студоустойчиво дърво с конична форма, достигащо до 15 м. височина. Има много видове с различни размери и цветове.

Тис

Представлява вечнозелен иглолистен храст или дърво с различни размери в зависимост от сорта. Расте сравнително бавно, не е претенциозен, но не обича ветровити места. Подходящ е за живи плетове, топиарни форми или групови засаждания. Растението е силно отровно!