Запознайте се със семейство Смрадликови

С настъпването на есента започва и обагрянето на листата на храстите и дърветата в най-разнообразни цветове. Това става сякаш незабележимо. Всичко е зелено, а изведнъж се появяват толкова много приказни багри, преобразяващи изцяло околния свят. Представителите на семейство Смрадликови (Anacardiaceae) са уникални със своето есенно обагряне и затова са желани във всеки двор и градина. Познаването им и правилното им отглеждане гарантира красотата им през есенния сезон.

Обикновената смрадлика – Cotinus coggygria – е листопаден храст, чиято височина не надвишава 7 м. Образува едри до 10 см, елиптични и прости листа с целокраен ръб. Цветовете са събрани в съцветия и нямат декоративен ефект, тъй като са много дребни и са зеленикави. Ефектът обаче идва след прецъфтяването, когато дръжките на цветовете се удължават значително и по тях се разполагат хиляди тънки власинки в жълта и червена багра. Цялостната форма на промененото по този начин съцветие напомня на пухкаво облаче. Съцветията покриват целия храст и гледката е наистина атрактивна. Още по-прелестно става растението с настъпването на есента. Листата започват да се обагрят в ярки жълти, оранжеви, червени и тъмнопурпурни тонове.

Смрадликата е широко разпространена. Ареалът й се простира от Южна Европа и Средиземноморието до Кавказ и Хималаите. В нашата страна се среща в диво състояние до 800 м н.в. на припечни местообитания.

Отглеждането й като декоративен храст не е трудно, тъй като тя е невзискателна към условията. Расте на бедни, песъчливи и сухи почви. Издържа на ниски температури и е газоустойчива. Размножаването й става предимно със семена, съдържащи се в дребните плодчета.

Обикновената смрадлика може да се засажда единично или на групи. Препоръчва се за укрепване на откоси или за усвояване на нарушени и сухи терени в градска среда. Освен че е красив храст за всяка градина, смрадликата е и чудесна билка, помагаща при различни оплаквания. От листата й се прави отвара, с която се лекуват сериозни проблеми не само хората, но и при домашните любимци (като например тежки отрвяния, незарастващи рани  и др.)

Към същото семейство принадлежи влакнестият шмак – Rhus typhina – който може да бъде както храст, така и ниско до 10 м дръвче с красива корона. Характерен белег са листата, които са сложни, текоперести и са дълги около 50 см. Съставени са от множество по-дребни удължени и назъбени листчета. Есенната им багра е великолепна и надминава тази на всички други обагрящи се през есента дървесни  и храстови видове. Тя прелива във всички нюанси на жълтото, оранжевото, червеното и дори на тъмнолилавото, като на всяко едно от отделните листенца могат да присъстват всички багри едновременно.Съществува и сорт с папратовидно нарязани листа – Rh. Typhina var. dissecta, но той все още не е разпространен у нас. Растението има дребни цветове, събрани в съцветия. След прецъфтяването им се образува сух плод, покрит с безброй червеникави власинки, който остава върху храста до пролетта.

Влакнестият шмак произхожда от Северна Америка и също не е взискателен към условията на отглеждане. Расте спокойно на сухи и светли места и не се поврежда при зимните студове.

В озеленяването шмакът се използва предимно като солитер, защото само така изпъква неописуемо красивата му есенна окраска. Поради големия брой издънки, които образува, намира приложение и за укрепване на терени.

Дъбилният шмак – Rhus coriaria – е също листопаден храст, но понякога е с формата на ниско дръвче с височина не повече от 6 м. Листата му са сложни, текоперести, но не толкова дълги, колкото тези на влакнестия шмак – около 15-20 см. Отделните листчета са овласени и назъбени покрая. Наесен се обагрят красиво в топлата гама. Цветовете са зеленикави, без ефект. Плодчетата са топчести и са обвити с множество власинки.

Разпространението на дъбилния шмак включва Южна Европа и Централна и Югозападна Азия. Видът е сухоустойчив, студоустойчив и светлолюбив. Няма специфични предпочитания към почвата, затова е лесно да се отглежда в нашите условия. Засега се среща рядко у нас, но благоприятната му характеристика предполага все по-голямото му навлизане в българския двор.

Един друг красив и не особено известен представител на Смрадликовите е терпентиновият кукуч - Pistacia terebinthus – който е разпространен в Европа, Азия и Средиземноморието. Достига височина 3-6 м и образува сложни текоперести листа, които ако се стрият с ръка издават силна миризма на терпентин. Оттам идва и българското наименование на растението. Листата съдържат дъбилни вещества. Цветовете не са декоративни, за разлика от плодовете, които са тъмночервени до кафяви и представляват малки орехчета. Те покриват значителна част от храста.

Кукучът е невзискателен към влагта и почвените условия, но предпочита по-топъл климат. Засажда се единично или на групи.

Видовете от семейство Смрадликови се размножават по няколко начина – чрез семена (които веднага се стратифицират), чрез резници, присаждане и отводи. Отглеждането им е лесно и не изисква полагане на специални грижи, а ефектът, който осигуряват в градината през цялата година и най-вече през есента, е наистина невероятен. Заслужава си да засадите поне един представител на това семейство във вашия двор. Така всяка есен ще имате ярко греещо петно в градинския пейзаж.

Автор: л.арх. Русана Цветанова