Ранноцъфтящи пролетни храсти

Въпреки, че зимата все още се опитва да ни сплашва с внезапни снежни бури и застудявания, растенията вече са усетили първия полъх на пролетта и започват да се пробуждат. Разлистването на повечето от тях е едва в началото си, но някои нямат търпение да се накипрят и още преди да са разгърнали листа, се обкичват с ярки цветове. Тук ще представим някои от най-красивите и подходящи за всяка градина ранноцъфтящи храсти.
Ранноцъфтящите храсти са истинско бижу за градината. Те внасят в нея цвят още през първите дни на пролетта. Важно е да знаете, че те цъфтят върху миналогодишни клонки, така че подрязването им става чак след прецъфтяването им в края на пролетта.

Химонант (Chimonanthus sp.)

Без изобщо да се притеснява от студеното време, химонантът (Chimonanthus sp.) е първенец по ранен цъфтеж. Той цъфти от края на декември до март-април. Цветовете се появяват върху миналогодишните клонки и са с много красива багра – жълти с пурпурно червена вътрешна част на венчелистчетата. Освен това ухаят невероятно. Химонантът е истинско бижу за зимната градина. Масовото му използване е ограничено поради по- ниската му студоустойчивост. При температури под -20°С част от клонките измръзват и плодове се образуват по-рядко. Поради тази причина този вид се отглежда в по-топлите части на страната на групи или в единични насаждения.

Хамамелис (Hamamelis sp.)

До началото на април, а при студени зими като тазгодишната, дори до края на месеца, могат да се видят златистожълтите цветове с червена сърцевина на хамамелиса (Hamamelis sp.). От двата вида, които се отглеждат у нас, първи зацъфтява окосменият хамамелис (Hamamelis mollis) – още през януари, а през февруари се престрашава и японският хамамелис (Hamamelis japonica).

Дрян

Обикновеният дрян (Cornus mas) също бърза да цъфне преди разлистването си с дребни жълти цветчета. Който си има дрянова сурвачка вкъщи и се е сетил да я натопи във вода, може скоро да я види цъфнала и на по-късен етап – разлистена.

Японска дюля (Chaenomeles sp.)
Всички се радват на яркочервените цветове на добре познатата японската дюля (Chaenomeles sp.). Този храст се среща в почти цялата страна, тъй като е сравнително студоустойчив. В по-студените райони обаче не образува плодове – тези така красиви и ароматни, малки, жълти дюлички.

Пиерис (Pieris sp.)

Един по-малко познат храст, който постепенно навлиза в озеленяването у нас, е пиерисът (Pieris sp.). Той е с вечнозелени тъмни листа, а съцветията му са бели, розови или червени и наподобяват цветовете на момината сълза.

Нокът (Lonicera sp.)
Някои храсти от род нокът, познат още като лоницера (Lonicera sp.) също цъфтят рано. Lonicera frgrantissima цъфти с леко ароматни жълто-бели цветове. Висок е около 2 м и предпочита по-топлите местообитания, тъй като произхожда от Япония. L. coerulea е сравнително по-студоустойчив, тъй като е естествен за Европа вид. Достига височина 1.5 м и от април до май се обкичва с двойни бледожълти цветове.

Лавроволистна калина (Viburnum tinus)
Лавроволистната калина (Viburnum tinus) е вечнозелен храст с тъмнозелени и лъскави листа, който през тези пролетни месеци образува бели и розово-бели цветове, събрани във връхни щитовидни съцветия със слаб аромат. Висок е около 2.5 м, понася засенчване и засушаване, но не може да издържи на студове под -15°С и затова се отглежда само в най-топлите райони у нас. Понякога цъфти повторно наесен.

Форзиция (Forsythia x intermedia)
Няма как в групата да не се нареди най-слънчевият храст в пейзажа – форзицията (Forsythia x intermedia). Едва ли има човек, който да не я познава като „жълтия храст“. Форзицията е изключително невзискателна, вирее на практика върху всякакви терени и местообитания и е много лесна за прихващане и отглеждане. Изисква пряка слънчева светлина и по-свежи почви.

Рожков (Cercis siliquastrum)
Много привлекателен ранноцъфтящ вид е рожковът (Cercis siliquastrum). Съществуват различни сортове от него, затова понякога го виждаме като храст, а друг път – като високо дърво. Наситено розовите цветове на този интересен представител на семейство Бобови се появяват директно върху клоните, а дори и по стъблото.

Звездовидна магнолия (Magnolia stellata)
Една от магнолиите може да се причисли към списъка с ранобудни видове, а именно – звездовидната магнолия (Magnolia stellata). Тя достига височина до 3 м и понякога я разглеждат като ниско дръвче. През март звездовидните цветове се разтварят със своята красива бяла премяна и големина от 10 см в диаметър. Ароматът мигновено се понася надалеч. Този вид също е топлолюбив и понякога разкошните цветове се повреждат от късните студове.

Физокарпус (Physicarpus opulifolius)
Физокарпусът (Physicarpus opulifolius) е изключително привлекателен със своите едри бели или бледорозови съцветия, появяващи се през април-май. Той е напълно невзискателен към условията на отглеждане. Расте бързо и е газо- и студоустойчив и сенкоиздръжлив. Освен това е много подходящ за жив плет, тъй като понася подрязването.

Автор: ландшафтен архитект Русана Цветанова