5 2

Пъстролистни растения в градината

17/09/2019, 14:16:14
Оценка 5 от общо 2 гласа
17/09/2019
Пъстролистни растения в градината

С течение на времето постепенно в ландшафтното проектиране навлизат все повече декоративни дървесни и храстови форми с различна багра на листата. При по-голямата част от тях се е намесила генетиката и вследствие на дългогодишна селекция са се получили видове, чиито листа удивляват със своя „десѐн“, пъстрота и неповторимост. Повечето от тези генетични форми са газо- и студоустойчиви и могат да се отглеждат безпроблемно във всяка една част на страната – от замърсения град до чистия планински простор. Намират приложение предимно като солитери и акценти в по-представителните части на дворното пространство.

Дървесни форми
Ако дворът ви е предимно в нюанси на зеленото и искате да го разнообразите с някой по-интересен декоративен дървесен вид, огледайте се за ясеноволистния явор, форма “Фламинго” (Acer negundo “Flamingo”). Той притежава една от най-светлите корони при дърветата. Листата му са със синкаво-зелена багра в централната си част, а по периферията са кремаво бели, преминаващи към розово. Дръжчиците им са тъмнорозови, откъдето идва и наименованието на сорта. Расте със средна бързина (30 см на година) и достига височина 5-7 м и широчина на короната 4-5 м. За да останат така пъстри листата, яворът се нуждае от много слънце. Ако е засаден на по-сенчесто място, листата придобиват по-зелена багра и загубват декоративните си качества. Видът е непретенциозен към почвените условия. На по-тъмен фон от видове със зелени или тъмночервени листа, короната му изпъква и тогава ефектът е най-пълен.

Върбите също имат свои представители с интересни пъстролистни корони. Такава е Salix integra “Hakuro Nishiki”, чиято кръгла корона се обагря лятно време в ярко розово и бяло и която е хитът на лятото вече няколко години подред. Сред другите растения тази красива върба изглежда като пухесто облаче, тъй като нежните й тънки клонки са разперени във всички посоки. На височина достига около 2-2.50 м и диаметърът на короната също нараства до около 1.50-2 м. Също много силно зависим от слънцето вид, който обаче трябва да бъде винаги обезпечен откъм вода, тъй като по принцип върбите обичат влажната и богата почва. Тази уникална японска върба обикновено се прави на присадка върху стъбло от друг представител на семейството на върбите и затова расте повече на корона, докато самото стъбло расте по-бавно. Видът съществува и в храстов вариант, който се сгъстява с повечко подрязване и е прекрасен за акцент в храстови групи или за подчертаване на тъмни фасади на сгради. Дървесната форма също е хубаво често да се подрязва и оформя. Това се прави някъде в края на лятото – август-септември.
Изключителна е пъстролистната форма на лировото дърво Liriodendron tulipifera “Aureomarginatum”. Листата са тъмнозелени покрай жилките, а по периферията са златисто жълти. Съчетани с невероятните златисто-оранжеви цветове на дървото, те го превръщат в силно декоративен и много ефектен вид, който трябва задължително да се засади като солитер, за да изпъкнат на-добре качествата му. Лириодендронът обича слънчеви местообитания с богата на хранителни вещества и сравнително влажна почва. За правилното му развитие трябва да се съобразите с факта, че това дърво става голямо и достига височина 8-10 м.
Други по-интересни пъстролистни дървета са черната бреза Betula nigra “Shiloh Splash”, чийто листа са едро назъбени и обагрени в зелено и бяло и букът Fagus sylvatica “Luteovariegata”, при който листата са на зелени и златисти неправилни петна.

Храстови форми
Едни от най-често срещаните пъстролистни форми са тези на аукубата (Aucuba sp.). Баграта на едрите и лъскави листа на Aucuba jap. “Variegata” е смесица от тъмнозелено и златисто, изпъстрена с безброй бели или тъмнозелени точици. Аукубата може да се превърне в красив гъст храст с височина около метър, метър и половина, ако се отглежда правилно. Обича слънчево до леко засенчено място, което трябва да бъде защитено от вятъра. Видът е значително топлолюбив и за да оцелее през зимата, му е нужна добра защита. В по-студените части на страната е препоръчително аукубата да се отглежда в саксия и да се прибира през зимата вътре.

Силно декоративен през всеки един сезон е и белият сибирски дрян Cornus alba sibirica “Variegata”. Листата му са едри, със зелена багра около жилките и кремави по периферията. Клонките са яркочервени и през зимата изпъкват чудесно върху бялата пелена на снега. Дрянът е студоустойчив и обича силното слънце. Достига височина около метър, но успешно се подрязва. Стои много красиво в композиции с червенолистен кисел трън и видове с тъмнозелена багра на листата.
С листа, които отдалеч спокойно могат да се сбъркат с тези на пъстролистния дрян, може да се похвали вайгелата Weigela “Variegata”. Тя представлява храст с височина около 2 м, който обича слънчеви места, за да цъфти обилно с лилаво-розовите си цветове в продължение на цялото лято. Храстът понася добре подрязването, което се прави след цъфтеж и подхранването му, тъй като почвата трябва да е свежа и богата.
Пъстролистните форми обогатяват дворното пространство и го разнообразяват. Тяхно предимство е, че се съчетават успешно с други видове с различна от зелената багра на листата. Някои от тях изискват повече място в градината, други са по-невзискателни. Създадени са и продължават да се създават форми с различна височина, големина на короната и багра на листата, така че да бъдат подходящи за различни по площ градини. Ако вече сте оформили своята и ви липсва нещо по-специално, което да я направи неповторима, помислете дали това не е точно едно-единствено дръвче или храстче с красиво изпъстрени листа.
Автор: ландш. арх. Русана Цветанова






С течение на времето постепенно в ландшафтното проектиране навлизат все повече декоративни дървесни