Градина с аромат на люляк

Люляк – отглеждане и полезни свойства

Латинско наименование: Syringa
Семейство: Oleaceae

Люлякът е един от любимите храсти в българските дворове. Удоволствие е да се наслаждаваме на ароматните му цветове.

Представлява листопаден, цъфтящ храст. Листата му се срещуположни, най – често със сърцевидна основа. Съществуват множество хибридни сортове. Цветовете могат да бъдат обагрени в бяло, розово, синьо, виолетово, пурпурно. Нюансите се променят леко от момента на разпукване на пъпките до прецъфтяването. Баграта и наситеността на цветовете зависят и от киселинността на почвата. Цъфтежът започва в началото на май и продължава три - четири седмици. Ако засадите няколко вида люляк, чийто цъфтеж започва с няколко дни разлика, ще може да се наслаждавате на ароматното растения до края на юли.

Засаждане: Най – подходящото време за засаждане на люляка е втората половина на август до средата на септември. Трябва да му изберете слънчево място, защитено от силни ветрове. Засадете храстите на разстояние 1,5 м. един от друг. След засаждането растението се полива обилно и се наторява с угнил оборски тор.

Почва: Люлякът расте на всякаква градинска почва, но най - вече предпочита черноземни, умерено плодородни почви. Нуждае се от редовно наторяване с органични и минерални торове. Добре му се отразява подхранване с угнили листа и дървесни стърготини.

Поливане: През първата година след засаждането младият храст се полива редовно, а след това само при засушаване.

Резитба: Подрязването на люляка се извършва на пролет. Премахват се слабите, счупени клонки. Добре е редовно да се отстраняват прецъфтелите цветове. Почвата около стъблата на люляка не бива да се прекопава, тъй като кореновата му система е повърхностно разположена и може да бъде повредена.

Размножаване: Най – успешният начин за размножаване на люляка е чрез резници. Вземат се резници от младите клонки. Най – добре е това да стане по време на цъфтеж. Резниците трябва да с дебелина поне 5 мм. и да имат поне два възела. За предпочитане е да използвате връхната част на летораслите.

Резниците се засаждат във влажен субстрат, като вкореняването отнема един – два месеца.

Люляк в саксия: Ако желаете да отглеждате люляк в домашни условия трябва да си набавите растението през есента. Най – добре е да се сдобиете с двегодишен храст. Той може да презимува в подходящ съд на балкона, като трябва да се след корените му да не измръзнат. Рано на пролет храстът се засажда в саксия с диаметър 18 – 20 см. За почва използвайте следната смес: 4 части черноземна пръст, 2 части угнил оборски тор и 1 част пясък. След засаждане полейте обилно. Добре е да се подхранва два пъти месечно и редовно да се премахват прецъфтелите цветове. В края на август растението започва да се подготвя за зимен покой, като постепенно се намалява поливането.

Как да запазим свеж люляковия букет: Берете люляка рано сутрин, като избирате клонки, чийто пъпки още не са разцъфнали напълно. Потопете го в студена вода и го дръжте на хладно място. Веднъж на няколко дни може да добавят във водата парче лед.

Лечебни свойства на люляка

За лечебни цели се използват листата и цветовете на растението. Листата се берат само по време на цъфтежа! Цветовете се сушат на сянка. Те съдържат етерично масло, органични киселина, витамин Ц и други полезни вещества.

Люлякът има температуропонижаващо действие, облекчава симптомите на астма. Повлиява добре главоболие и ревматични проблеми. Със спиртна настройка от люлякови цветчета могат да се правят компреси при артрит или трудно зарастващи рани. Люлякът се използва и в козметиката в продукти, осигуряващи грижа за кожата и косата, както и в парфюмерията.