Градински пътеки от бетон

Пътеките са много важен елемент от всеки двор. Те са пътните артерии, по които прекосяваме градината и достигаме до всички основни зони в нея. Подходящите настилки не се пързалят, здрави и устойчиви са, позволяват лесно почистване и ви дават възможност да обходите различни кътове от двора без да изкаляте обувките си или да намокрите краката си.

При планирането на алеята трябва да се вземе предвид нейното предназначение – дали по нея ще се минава само пеша или ще се използват градински колички, товарни автомобили или преминаване на лека кола (например за да стигнете до гаража). Важен е и видът на терена. Проектира се точното местоположение на пътеката, нейната широчина, дължина, наклон за оттичане на дъждовната вода и се избира материалът и технологията за полагане.

За главната алея, която свързва дворът с входната врата на къщата, е подходяща широчина от порядъка на 100-150 см. докато за второстепенните пътеки са достатъчни 60-80 см.

За качествено оттичане на дъждовната вода, пътеките трябва да имат наклон от 1.5-2% в посока към мястото, подходящо за оттичане. Може да се наложи да се вградят напречни канали с решетка, които да отвеждат стичащата се вода извън пътеката. За алеята около къщата е желателно наклонът да бъде 3%.

Ако се налага наклон, по-голям от 7% трябва да се изградят стъпала. Оптималната им височина е 13-15 см.

Бетонните пътеки са предпочитани защото се изграждат бързо и лесно. Може да се използва готов разтвор или да се приготви на място.  Не се изискват специални умения. От друга страна, откритият бетон не стои много естетично в двора и не пасва на останалите елементи в пространството. Затова е препоръчително, бетонът да се използва само за основа и пътеката да се облицова с подходящи плочи – естествен камък, клинкер, тротоарни плочки и т.н.

Дебелината на бетонната настилка зависи от натоварването на пътеката. За пешеходни алеи, върху които най-голямото натоварване би било преминаването на ръчна количка, дебелина от 8 см. е достатъчна. В случай, че по алеята ще се придвижва лек автомобил или ще се събират много хора (примерно в кът за хранене на открито), то е необходима дебелина от 10-12 см.

При отливане на бетонната настилка трябва да се предвидят и деформационни фуги, за да не се напука вследствие на термично разширение. За пешеходни алеи, фуга се оставя на всеки 2м. а при алеи за автомобили – на всеки 4 м.

Между бетонната настилка около къщата и основните ѝ също се оставя деформационна фуга, която впоследствие се запълва с еластичен водонепропусклив материал – на силиконова или на битумна основа. Деформационните фуги винаги се правят перпендикулярни на канта на алеята.

Желателно е да положите бетона върху основа от натрошен камък (филц) и пясък. Почвата трябва да се изкопае на около 30 см. а при глинести почви и на по-дълбоко. Бетонът се отлива в предварително направен и нивелиран кофраж. Това е важно за да се получи равна повърхност с прави кантове. Кофражът се сковава от дъски с дебелина 2.5 см. които се закрепват към забити в пръстта колчета и се нивелират спрямо планираното ниво на настилката. Ако имате възможност поставете и рядка армировъчна мрежа. Това ще оскъпи проекта, но ще увеличи здравината на настилката.

Бетонният разтвор се приготвя, насипва се в изкопа и се уплътнява чрез трамбоване. Когато е напълно подравнен се покрива с полиетиленово фолио за да се поддържа непрекъснато влажен, докато бетонът придобие достатъчно якост. Нужно е да се полива от време на време с вода. След 3-4 дни вече може да се стъпва върху бетонната настилка.

Трябва да се планират и бордюрите, ограждащи алеята. Те могат да бъдат изляти от бетон като настилката и след това да се облицоват със същото или друго покритие.

Що се отнася до декоративното покритие на бетона, освен камъка и тротоарните плочки, има и други варианти. Популярен е т.нар „мит бетон“. Представлява следното: върху все още пресен бетон, внимателно се насипват обли, дребни камъчета. Те трябва да са много добре измити, още мокри и да не се натрупват едно върху друго! След това внимателно се набиват с дървено трупче докато потънат и леко се покрият от циментовото мляко. След като бетонният разтвор стегне, тънкия циментов слой, покриващ повърхността на камъчетата се отмива с четка и вода.

Още един интересен вариант е да използвате щампован бетон. При него, в повърхностния слой се добавят специални оцветители-втвърдители. След това се полагат специални еластични щампи, чийто релеф се отпечатва върху бетона чрез равномерни удари върху цялата им повърхност. Настилката е здрава, водонепропусклива и изглежда красиво заради разнообразието от възможности за десен и нюанси.