Пасифлора - екзотичното цвете на страстта

Пасифлора е екзотична дървесна лиана от семейство Пасифлорови. Прозихожда от тропиците и субтропиците. Някои от видовете са храстовидни, други са катерливи, някои дават плод, има и такива, подходящи за отглеждане в саксия. Цветовете са ароматни и много краткотрайни (увяхват за 1 ден), но веднага след това се разтварят нови и така се създава илюзия за продължителен цъфтеж. Той продължава от ранна пролет до есента в разнообразие от багри – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, синьо и техни нюанси.

Плодовете на някои видове пасифлора са ядливи и се предлагат като екзотичн десерт. Например маракуя. Популярни видове пасифлора са: Passiflora edulis, Passiflora incarnata, Passiflora holosericea, Passiflora caerulea.

Отглеждане на пасифлора у дома

Място и температура: пасифлората е много светлолюбива и при липса на слънце не цъфти. Не поставяйте саксията на течение. От пролетта до есента може да изнесете пасифлората на балкона на слънце, но в обедните часове осигурете леко засенчване. През активния период е добре растението да бъде при температура 25 – 28 градуса, а през зимата – 5 – 8 градуса.

Почва и торене: пасифлората не е претенциозна по отношение на почвата. Чувства се най – добре в бедна почвена смес за балконски цветя. Ако почвата е твърде плодородна това ще доведе до бърз растеж, но малко или никакви цветове.

По време на растежа наторявайте всяка седмица с тор със съдържание на амониева силитра и калий.

Поливане: от пролетта до есента пасифлората трябва да се полива редовно и обилно с мека вода, като не се допуска задържането на излишна влага. През зимния период поливането се свежда до минимум колкото почвата да не пресъхва. Пулвелизирането с филтрирана вода се отразява много добре на тропическото растение.

Подрязване: изсъхналите листа и изгнили части на пасифлората трябва да се отстраняват. В ранна пролет може да изрежете слабите стъбла.

Пресаждане: младите растения трябва да се пресаждат всяка година, тъй като съдът става тесен за корените им. По – възрастните растения се нуждаят от пресаждане веднъж на две години. При пресаждането се използва хумусна почва с добавен пясък.

Болести и вредители: пасифлората може да бъде нападната от щитоносни въшки, бели мухи, трипс, акари. Ако забележите, че цветето е станало обект на вредители трябва да използвате ефективен препарат за борба с тях. Пожълтяване на листата на растението може да се дължи на липса на хранителни вещества или на прекомерно поливане.

Размножаване: пасифлора може да се размножи чрез семена или чрез резници.

Размножаването чрез семена се прави от началото на май до средата на юли. Семената на цветето са много твърди и за да изтънее обвивката им е добре да се накиснат в топла вода за два дни. При накисване използвайте за засаждане семената, които потънат, а тези, които останат на повърхността изхвърлете, тъй като няма да дадат цвят. При този метод на размножаване цъфтеж може да се очаква около пет години след засаждането.

Размножаването чрез резници е добре да се извършва в периода февруари – април. Отрежете връхни резници, които имат няколко развити листа. Вкоренете ги в топъл пясък под стъкло при температура 21 – 25 градуса. След като пуснат корени ги засадете в почва, съставена от пясък, чимовка и тор. По този начин може да се радвате на цъфтеж още през следващата година.

Полезно: цветовете и листата на пасифлората могат да бъдат използвани като билка под формата на чай след като се изсушат.

Пасифлората се използва като успокоително средство при стресови ситуации, безсъние, ускорен пулс. Помага също така при кашлица, астма, понижава кръвното налягане.

Билката не се препоръчва за хора, имащи проблеми с бъбреците или пикочния мехур. Също така не бива да се употребява в комбинация с успокоителни медикаменти.