5 2

Вечнозелени дървета и храсти за красива градина посред зима

19/07/2019, 12:54:07
Оценка 5 от общо 2 гласа
19/07/2019
Тагове:
Вечнозелени дървета и храсти за красива градина посред зима

Дори когато цветята и останалите растения заспят своя зимен сън, градината може да изглежда свежа и красива с помощта на вечнозелените дървета  и храсти, които презимуват с листната си маса. Върху повечето от остават и декоративните им плодчета. Този ефект се постига, когато между всички видове, цъфтящи през вегетационния период, умело се подберат и засадят такива, които са с неопадливи листа. Те могат да бъдат както иглолистни, така  и широколистни.

От иглолистните се предпочита използването на ниски форми на по-често срещаните видове, като туя, туйопсис, лъжекипарис, тис, смърч, бор и др. Много от формите на иглолистните имат и различно оцветяване на иглиците – сребристо, червеникаво, жълтеникаво, а при други има промяна в размера на иглиците и във формата на короната. Днес в големите фирми и в разсадниците се среща голямо разнообразие от форми и вариетети. Формите ‘Nana’, ‘Globosa Nana’, ‘Pygmaea’, ‘Pumila’ и ‘Humilis’ не надвишават 1 м височина, а плачущите форми – ‘Pendula’, ‘Viminalis’ и ‘Inversa’ придават интересен вид на композицията.

Многообразието от зеленина през цялата година сред храстите е наистина голямо. От по-високите храсти се използват следните видове:

Назъбенолистна фотиния –  Phоtinia serrulata. Достига височина около 3м. Листата и могат да достигнат 18 см дължина. Както при повечето вечнозелени те са кожести, тъмнозелени и са назъбени по края. През есента стават много красиви, тъй като се обагрят в яркочервено. Фотинията обича топлото и затова се отглежда предимно в южните части на страната. Издържа на температури до -20°С. Изисква по-влажни и свежи почви. Може да се засажда самостоятелно или на групи.

Остролистният джел – Ilex aquifolium – може да бъде както храст, така и ниско дръвче с височина 10-15 м, но чрез подрязване тя се поддържа и по-ниска. Листата са с бодливо назъбен перваз и са лъскави и кожести и силно декоративни през цялата година. Ефектът им се усилва, когато се появят и малките червени плодчета с диаметър около 10 мм. Джелът издържа на студ до -20°С и понася варовиковата почва. Негово голямо предимство е силната му сенкоиздръжливост. Изисква много влага. Създадени са много интересни форми на този вид – плачущи, с изпъстрани листа и други. Джелът е изключително популярен по време на Коледните и Новогодишни празници, тъй като от него се правят красиви венци и други растителни украси.

Лечебната лавровишна – Laurocerasus officinalis – достига височина около 4м. Тя също изисква по-влажен и топъл климат, но се среща често почти из цялата страна. Лавровишната е перфектен вид за озеленяване на сенчести места, където рядко попадат слънчеви лъчи. Общата й форма може да се поддържа чрез подрязване и по този начин се създават чудесни живи плетове, чувстващи се отлично и на най-тъмното кътче.

Друг познат вид, намиращ напоследък широко приложение в крайблоковите зелени пространства, е японският чашкодрян – Euonimus japonica. Честата му употреба се дължи на неговата невзискателност към отглеждането му. За разлика от предходните видове, той е по-малко студоустойчив – до -15°С. Чудесен е както като солитер, така и в групи и за живи плетове.

От евонимусите има и няколко пълзяши, почвопокривни и пак вечнозелени вида, които изобилстват от пъстролистни форми. Euonymus fortunei е по-известен от тях. Формата ‘Emerald Gaiety’ е със зелено-сребристи листа, а ‘Emerald and Gold’ – със златисто-сребристо зелени.

Миризливите върби също имат вечнозелен представител – бодливата миризлива върба –Eleagnus pungens. Тя е с височина около 3м. Има бодливи клонки и лъскави тъмнозелени листа, които са сребристи от долната страна. У нас се отглежда вариант, който е без бодли. Тази върба цъфти късно наесен – началото на ноември. Използва се предимно за живи плетове. Освен това е невзискателна, сухоустойчива и по-топлолюбива. От този вид в разсадниците могат да се намерят най-разнообразни форми с пъстри листа, създаващи още по-голям колорит през зимните месеци.

Род Калина има два вечнозелени представителя – набръчканолистната калина – Viburnum rhytidophyllum и лавроволистната калина – Viburnum tinus. Първият вид е определено по-невзискателен, като издържа на ниски температури. Вирее на по-свеж и плодороден субстрат. Лавроволистната калина е изключително топлолюбив вид и се среща само в най-южните части на нашата страна. За сметка на това може да бъде отглеждана успешно и като стайно декоративно растение.

Два много познати рода от едно семейство са едни от най-често използваните за “вечнозелено” озеленяване поради куп незаменими качества – кисел трън и махония. От киселите тръни с неопадливи листа е само юлиевият кисел трън- Berberis julianae. Той расте на полусянка и предпочита свежите почви. Подходящ е за живи плет и стои много красиво в градината, ако е засаден самостоятелно.

От махониите у нас се отглеждат обикновената – Mahonia aquifolia и японската махония  –Mahonia japonica. По екология двата вида се различават главно по студоустойчивостта си. Японският представител предпочита по-топлите местообитания с влажен климат, докато обкновеният издържа на по-сурови условия. При по-студени зими листата почервеняват или придобиват бронзов оттенък, но с настъпването на пролетта, те отново възвръщат зелената си окраска.

Един изключително ефектен вид, на който можете да се наслаждавате целогодишно, е японската аукуба – Aucuba japonica. Тя образува едри кожести листа, дълги до 20 см. Петурките на повечето декоративни форми са с изпъстрени с ярки жълти петънца. Те се съчетават прекрасно с едрите червени плодове, които допринасят още повече за атрактивния вид на растението. Аукубата предпочита топли местообитания, защитени от силния вятър и у нас се отглежда в южните райони покрай Черноморието.

Още един силно топлолюбив вечнозелен вид е лечебният розмарин – Rosmarinus officinalis. Той не надвишава 1 м височина. Цени се заради светлата си листна маса и приятния аромат, който издава.

Друг храст с приблизително същата височина е изправеният жасмин – Jasminum revolutum. Както  и предходния вид е по-топлолюбив и отглеждането му трябва да бъде съобразено с изискванията му.

Много красив храст е странджанската зеленика – Rhododendron ponticum. Тя издържа на сянка. Взискателна е към условията на отглеждане и предпочита влажен въздух, хранителна и свежа почва. Когато засаждате такъв храст, трябва внимателно да обмислите къде да го поставите, тъй като е отровен и може да бъде опасен за малки деца или домашни любимци. Към семейството на зелениката принадлежи една малка група ниски храстчета с висока декоративна стойност. Това са пирените от род Erica и обикновената калуна – Calluna vulgaris. От тях съществува голямо многообразие на багри и засадени на големи групи, тези растения образуват гъсти туфи, преливащи една в друга. Пирените цъфтят в края на зимата през февруари. Заедно с неопадливите листенца този факт ги прави повече от желани в градината.

Друго ниско вечнозелено растение е зимзеленът – Vinca minor, който е чудесен почвопокривен вид и издържа на сянка.

Отглеждането на вечнозелени декоративни видове обогатява и разнообразява градината. Всички тези растения имат своя специфична структура, която се съчетава чудесно с останалите видове през пролетта и лятото, а през зимата се откроява рязко на белия снежен фон, съживявайки със своята “безсмъртна зеленина” цялото дворно пространство.

Автор: ландш.арх. Русана Цветанова






Дори когато цветята и останалите растения заспят своя зимен сън, градината може да изглежда свежа и