10 екзотични растения, подходящи за отглеждане у нас

Въпреки че повечето хора се стремят да отглеждат в дворното си пространство видове, чиито физиологични и биологични изисквания съответстват на нашите климатични условия, много от нас често се поддават на изкушението да разнообразят с нещо по-екзотично. Обикновено това означава повече съобразяване с определеното растение и създаване на специална среда, която е близка до неговата, така че то да се чувства добре и да се развива правилно. Не винаги това е нещо трудно и непостижимо, но все пак изисква повече познания за вида и най-вече – желание да се справи с отглеждането му, независимо от затрудненията.

Ще ви запознаем с десет от по-редките, харесвани и навлезли у нас екзотични видове от различни страни. Някои у тях успяват да се климатизират и презимуват успешно навън с или без мулчиране и покриване. Други се налага да прибираме вкъщи през студения период от годината, а някои дори не изнасяме дори за малко извън дома. Всички тези усилия си струват, когато тези растения са във вихъра си, цъфтят и ни радват през голяма част от годината.

Ще започнем с видовете, които успешно презимуват навън.

Едва ли сте чували за хималайската мелия (Melia azedarach), макар че е възможно да сте се сблъсквали с нея и да сте се чудили какво е това странно дърво. Мелията е листопадна и достига височина 12-18 м. Цъфти прекрасно през май-юни с виолетови цветове с големина 2-2.5 см. Плодовете са топчести светлозелени и месести и придават на растението много ефектен вид. У нас се използва като единично дърво (солитер) в по-топлите части на страната, въпреки че издържа без проблем до -20 градуса. За по-голямо дворно пространство би била един добър екзотичен избор.

Още един представител от Хималаите, но сравнително по-топлолюбив (до – 15 градуса) е прекрасната лейцестерия (Leycesteria formosa). Тя представлява листопаден храст, висок до 2 м, с едри, сърцевидни срещуположни листа. Цъфтежът е дълъг – от юни до септември. Цветовете са изключително ефектни – червено-бели до виолетови, събрани в увиснали съцветия тип грозд. Ценно растение, подходящо отново за по-топлите места на страната.

Цезалпинията  (Caesalpinia gilliesii) се ползва с по-голяма известност. Виждали сте я край морето – един красив храст с едри жълти цветове, от които излизат яркочервени тичинки. В родната Аржентина растението е с хабитус на ниско дръвче. У нас успява да презимува само в по-топлите райони, като най-добре се чувства по крайбрежието, където влажността на въздуха е по-голяма. Един много непретенциозен и сухоустойчив вид с продължителен цъфтеж от юни до септември.

Индийският люляк  (Lagerstroemia indica) произхожда всъщност от Китай. Той достига височина 7 м и понякога е оформен като храст, друг път – като дръвче. Цъфти в края на лятото – от август за около месец и половина с едри розово-червени цветове. Като цяло издържа на студ, но по-добре вирее в по-топлите райони у нас. В София се препоръчва да се прибира зимно време в светло и хладно помещение. Ако растението е по-голямо, можете да го оставите навън, но да го завиете, за да го предпазите от студа.

Видовете, които можете спокойно да изнасяте навън през лятото, но задължително трябва да приберете при първото по-сериозно захлаждане, не поставяйте на директно слънце, а на лека шарена сянка.

От Източна Азия до нас е достигнало хартиеното дърво (Broussonetia papyrifera). То достига до 16 м височина и е листопаден вид. Съплодията са зелени  и сферични, като плодовете излизат от тях под формата на бутилковидни, червени и сочни образувания. Тъй като се подрязва добре, това красиво дърво се използва за високи живи плетове. За съжаление късните пролетни и ранните есенни студове го повреждат и затова се чувства по-добре в по-топлите части у нас.

Бугенвилеята (Bougainvillea sp.), която цъфти в родината цяло лято, успява да цъфне и у нас, но не оцелява през зимата. Прибрана вкъщи, тя изисква много силна светлина и не много топло помещение, където да премине в покой. В този период е възможно да окапят повечето й листа, но те се възобновяват отново напролет.

Почти същото е положението с дипладенията (Dipladenia sp.). Тя е увивен вид, който изисква добра опора, по която да се катери. Едрите фуниевидни цветове не спират да се появяват цяло лято. Тъмните лъскави листа остават свежи и през зимата, когато поливането се намалява до минимум.

Стефанотисът (Stephanotis sp.), често наричан стаен жасмин можете да излагате и на пряка слънчева светлина, като разбира се изключваме най-горещите часове през деня. Той също е увивен и образува много красиви бели цветове, задържащи се върху него продължително време. Този вид, произхождащ от далечен Мадагаскар, е сравнително сухоустойчив. Зимата остава в интериора, където дори без цветове е ефектна зеленина.

Калистемонът (Callistemon sp.) се отглежда цяло лято навън на слънце или полусянка. След първия цъфтеж, който обикновено е в началото на лятото, не премахвайте прецъфтелите цветчета. Те ще опадат сами, а върху същите клонки очаквайте повторен цъфтеж през есента. Зимно време храстът се прибира вътре и се полива много ограничено, без излишна влага и не по-често от един път седмично.

Един красив екзотичен вид, който си остава интериорен през цялата година, е мединилата (Medinilla sp.). Тя има много специфичен външен вид – едри синкаво-зелени листа, в основата на които се образуват дълги извити стебла. На върха им разцъфват необикновени цветове в розово-червени багри. Те се задържат дълго върху растението, което за да цъфти и да се чувства добре, не бива да се преполива.