Акалифа, котешка опашка

Латинско наименование: Acalypha

Акалифата се нарича още „котешка опашка“ или „лисича опашка“, произхожда от тропиците, като родът наброява над 400 вида. Растението е отровно и това трябва да се има предвид при работа с него, както и отглеждането му в жилища, в които има малки деца или домашни любимци трябва да става с повишено внимание!

В домашни условия се отглеждат следните сортове:

Acalypha godseffiana

Acalypha chamaedryfolia

Acalypha hispaniolae

Acalypha wilkesiana

Acalypha hispida

Най-популярния сорт, отглеждан у нас е  Acalypha hispida. Атрактивен е благодарение на падащите, класовидни червени съцветия, които могат да достигнат до 40 см. дължина. Листата са овално-елиптични, тъмнозелени.

Листнодекоративни са видовете Acalypha godseffiana и Acalypha wilkesiana. Първият е с тъмнозелени листа с бели крайща, а вторият е с брнозовозелени листа с интересен червеникав или малинов оттенък.

Място

Акалифата може да се отглежда като стайно растение, а през топлите месеци може да се изнесе навън – в контейнер в градината или във висяща кошница на балкона, за да се покаже в цялата си прелест.

Обича да бъде на добре осветено място, но без преки слънчеви лъчи. Топлият и влажен въздух е от решаващо значение за развитие на цветето. Не понася силното течение, така че при изнасяне навън намерете неветровито място. През лятото се чувства добре при температури около и над 23 градуса. Удачната температура през зимата е около 15-18 градуса. Въпреки че обича топлината, акалифата не бива да се отглежда в близост до отоплителни уреди през зимния сезон. През лятото пазете растението от климатика. Въздушната влажност също трябва да е висока целогодишно, иначе листата на растението може да бъдат поразени от акари, да пожълтеят и опадат.

Почва и торене

Подходящата почвена смес за акалифата е чимовка, листовка, добре угнил оборски тор и пясък в приблизително равни съотношения. Саксията трябва да е ниска и широка, тъй като кореновата система е плитка. Дренажът е задължителен.

По време на интензивния растеж от март до септември е добре акалифата да се подхранва с комплексни минерални или органични торове два пъти месечно.

Поливане

От пролетта до есента се полива редовно, без да се преовлажнява. През зимата поливането се намалява, но не се допуска пресъхване на почвения слой. Саксията може да се постави в съд с влажни камъчета за да е сигурно, че растението ще си набавя необходимата влага.

Пресаждане

Младите растения се пресаждат ежегодно, а по-възрастни – веднъж на 3-4 години. Пресаждането се прави през пролетта.

Подрязване

Възрастните растения се нуждаят от периодично оформяне на короната чрез подрязване. Прищипването също се отразява положително на акалифата.

Пъстролистните видове се разклоняват особено красиво при честа резитба.

Размножаване

Акалифата се размножава чрез резници или чрез семена. Семената се посяват в смес от градинска пръст и пясък в съотношение 1:1. Най-подходящия момент за това е през пролетта. За успешно покълване е необходимо да се държат при температура около 20 градуса. Покрийте съда с полиетиленово фолио за да поддържате равномерна влажност и температура.

По-лесно и с по-добър резултат е размножаването чрез резници. Отрязват се такива с дължина 10-12 см. и се вкореняват в смес от пясък и торф. Преди засаждането резниците може да се потопят за кратко в стимулатор, който ще ускори вкореняването. Дръжте съда при температура 25-27 градуса. Вкоренявате става за около 20-30 дни. Размножаването чрез резници може да се извърши през цялата година, но отново най-подходящия период е пролетта.

Не забравяйте, че растението е отровно, работете само с ръкавици!

Възможни проблеми

Побеляване на листата – липса на осветление;

Бавен растеж – добавяйте по-често азотни торове;

Изсъхнали крайща на листата, пожълтяване, опадване – сух въздух в помещението или недостатъчно поливане;

Петна по листата – гъбично заболяване, което трябва да се третира с фунгициден препарат;

Акалифа може да бъде засегната от листни въшки, щитоносни въшки или трипси.