Слънчевите багри на есента

Няма как – неусетно се сменят сезоните и ето – изведнъж вече е есен. С всички свои особености – хладни утрини, силни ветрове, пъстри листа, покриващи земята и все още топлещо, но вече по-различно слънце. И градината се променя, но това не означава, че трябва изведнъж да остане само „на зелено“. Напротив – сега тя е по-пищна от всякога. Летните видове се заменят от есенно цъфтящи и дворното пространство потъва в топли есенни багри чак до първа слана, а понякога и до по-късно.
Идва времето на приказните хризантеми (Dendranthema sp.), които изобилстват от цветове. Срещат се във всякакви багри и размери – от бяло, жълто и червено, до тъмновиолетово. Най-хубавото е, че са многогодишни и ще ги имате за години напред. Хризантемите обичат яркото есенно слънце и умерено поливане. Хубаво е да се торят с прегоряла оборска тор късно есента или напролет. Размножават се чрез разделяне на коренището. Само от хризантеми можете да си направите прелестна градина.

Други красиви и създаващи много настроение цветя са богородичките (Callistephus chinensis). Те са прекрасни за засаждане на групи и са с много атрактивни пастелни или по-ярки багри. Цъфтежът им е продължителен, което ги прави идеални за разнообразяването на есенната градина. Цъфтят в почти всички възможни цветове и единственият им недостатък е, че са едногодишни. Ако държите на красива цветна леха до късна есен, със сигурност си заслужава да си вземете богородички. С не много дълбоката си коренова система, те са много подходящи и за засаждане в сандъчета.

Сега е моментът за подновяване на едногодишните лятноцъфтящи с есенните теменужки. Те са повече от невероятно със своите пъстри и едри цветове. Освен, че пак ще ви цъфтят напролет, теменужките са силно студоустойчиви и могат да изкарат невредими в градината до първи сняг.
Един, обагрен в яркожълто, представител на семейство сложноцветни, е Achillea filipendulina. Той притежава невероятен декоративен ефект, който е и дълготраен.

Един по-рядко използван, но не по-малко ефектен, вид е цимицифугата (Cimicifuga racemosa). Белите й класовидни съцветия се извисяват над останалите растения в градината и затова тя трябва да бъде предварително засадена на по-заден план.
По подобен начин се засажда и известната рудбекия (Rudbeckia hybrida), наричана още „офицерско копче“. Нейните ярко жълти едри цветове с тъмнокафяв диск сякаш са малки слънца, греещи в есенната градина. Още “по-пламтящи” изглеждат сортовете, чиито венчелистчета преливат от тъмнокафяво в основата си към тъмночервено, оранжево и ослепително жълто.

Не по-малко примамливи са ярките багри и продължителният цъфтеж на летния гербер (Gazania hybrida). Той обаче е едногодишен и сланата ни разделя с прекрасните му цветове. Това не бива да ви спира, когато се чудите дали да го вземете от градинския център. Летният гербер е много благодатно за отглеждане растение, цъфти постоянно и придава много живост на цялото пространство.

През септември започват обилно да цъфтят и някои представители на род Флокс (Phlox). От тях най-често се среща Phlox paniculata, който образува високи и гъсти букети, поради което е по-подходящ за самостоятелно засаждане в двора, отколкото в групи.

Именно сега е и времето на физалиса или мехунката (Physalis alkekengi), чийто декоративен ефект продължава през цялата зима, както в градината, така и в сухо състояние вкъщи. Красивите яркооранжеви кутийки се запазват в продължение на години.
Хибридните сортове на прозорчето (Potentilla hybrida) са чудесни за сезона, тъй като великолепните им багри в топлата гама освежават композицията за продължителен период от време.
За акцент в есенната градина можете да прибавите и малко студени цветове, като тези на платикодона (Platycodon sp.), някои видове камбанка (Campanula sp.) и др.

Със своите розово-виолетови цветове Ехинацеята (Echinacea purpurea) също не бива да бъде забравяна, когато искате да имате продължително цъфтяща градина. Множеството видове от род ветрогон (Eryngium) остават изключително дълго в цветната леха, като могат да се използват и за сух цвят, който да краси дома през зимните месеци.
Есенната градина не е за подценяване. Тя трябва да бъде предвидена още от пролетта, за да можете да й се радвате пълноценно наесен. Разбира се, не е късно да ги засадите и сега, като разположите видовете така, че да се допълват с пролетно и лятноцъфтящите и да имате заместваемост на цъфтежа и цветове през всеки сезон.
Автор: ланд. арх. Русана Цветанова