Карамфил - сортове и грижи

Род карамфил – Dianthus  – произхожда от Европа и Средиземноморието. В превод означава божествен цвят или цвят на Зевс, което произлиза от dios – Зевс и anthus – цвят. Самото цвете оправдвава името си – цветовете му са много нежни и красиви и могат да бъдат във всякакви багри. Видовете от рода се използват в озеленяването за външна декорация или за отрязан цвят.

Един от средиземноморските представители, който се отглежда като многогодишен, поради факта, че е зимоустойчив, е градинският карамфил – Dianthus plumarius. Характерно за него е коренището и образуването на два типа стъбла – вегетативни и генеративни. Листата са тъмнозелени с линейна форма. Цветовете са събрани в рехави дихазии и имат бледорозова или виолетова багра. По-рядко се среща  бялата багра, при която венчелистчетата са ресничесто разделени.

Височината на този карамфил достига до 30 см. Цъфтежният период е през май-юни. Размножаването се практикува чрез семена, вкореняване на вегетативни стъбла или най-често – чрез разделяне на коренището. Разделянето става напролет или наесен.

Градинският карамфил расте на пряка слънчева светлина. Обича дренираните почви и умереното поливане. Издържа на сухост на почвата.

Делтовидният карамфил – Dianthus deltoides – е също многогодишно растение, което много прилича на градинския карамфил. Листата му обаче са малко по-дребни и са със заоблен връх. Стъблата му изцяло покриват почвата, като образуват гъсти туфи. Генеративните стъбла са по-високи от вегетативните, рядко облистени са и се разклоняват към върха. Листата по тези стъбла са заострени. Цветовете са събрани в съцветия или са поединично. Баграта им е в бяло и най-често в червено. Периодът на цъфтеж съвпада с този на градинския карамфил. Височината му е по-малка – към 15-20 см. Размножава се чрез семена, разделяне и зелени стъблени резници, които се взимат след прецъфтяването от новопокаралите леторасти.

Още един изключително атрактивен вид, който може да се използва като едногодишен, двугодишен или многогодишен, е Dianthus gratianopolitanus, който е английски ендемит. Представлява компактно туфесто растение с височина 15-20 см. Цветовете му са едри – до 3 см в диаметър. Разнообразието от багри е сякаш безкрайно – всякакви нюански на розовото, цикламеното и червеното. Венчелистчетата могат да бъдат вълновидни или много ситно нарязани.

Летният карамфил – Dianthus chinensis – също достига до 20 см височина. Цветовете му са едри, а туфата, която образува, е по-рехава. При някои от цветовете венечните листа са силно врязани. Този вид е сухоустойчив и както всички описани дотук представители на рода изисква добро осветление и умерено поливане.

Брадатият карамфил  – Dianthus barbatus – се използва като двугодишен. Той се засява директно на място през лятото и зацъфтява точно след една година. Прекарва зимата под формата на розетка. Този вид не се отглежда много, въпреки красивите си цветове, поради факта, че трябва да се изчака цяла година докато зацъфти.

От карамфилите, отглеждани за отрязан цвят, най-често се среща Dianthus caryophyllus. Той произхожда от Средиземноморието. Новите сортове се класифицират по два основни признака – честота на цъфтеж и по зимоустойчивост.

Еднократноцъфтящите зимоустойчиви видове са многогодишни. Цъфтят на втората година от засаждането си и затова се използват като двугодишни поради най-добър декоративен ефект. Тяхното размножаване става чрез семена, засяти  в парник през май-юни. Поради студоустойчивостта си те се изнасят през октомври в зелените площи, където прекарват зимата под формата на розетка. Зацъфтяват юни-юли на следващата година.

Важно правило е двугодишните лятноцъфтящи карамфили да се засяват точно една година преди цъфтежа. Двугодишните лятноцъфтящи се засяват през август, за да зацъфтят през март.

От зимоустойчивите култивари у нас най-популярна е групата ‘Grenadin’. Багрите при този сорт са в жълто или бледорозово. Цветовете са дребни, но с много приятен аромат.

Незимоустойчивите култивари се използват като едногодишни, след което отмират. Размножават се със семена.

От непрестанно цъфтящите, т. нар. ремонтантни, сортове у нас се отглежда една полузимоустойчива група с дългото име Dianthus caryophyllus semperflorens Sim. Тези карамфили се отглеждат в оранжерия. Отличават се със сиво-зеления цвят на листната си маса, по-здравите и дебели стъбла със силно изпъкнали възли и единични цветове, разположени върху генеративното, почти безлистно стъбло. Кичестостта, едрината, баграта и аромата са променливи. Тази група карамфили има специфични екологични изисквания. Цветовете имат способността да се разтварят при температура 8°С. Изискват висока въздушна  и почвена влажност, поради което се е наложило използването им в оранжерия. Размножават се чрез резници, които могат да се съхраняват за дълги периоди от време в хладилни камери, без това да намали способността им за размножаване. За вкореняване на резници има три основни периода, като най-малък опад се получава при  вкореняване от януари до април. Тогава отрязаният цвят се получава през август – октомври.

От постоянно цъфтящите незимоустойчиви култивари се отглежда групата Dianthus caryophyllus semperflorens Polyantha, която включва мини карамфилите. Използва се и грпата ‘Spray’, при която на едно клонче има много разклонения, завършващи с цвят.

Карамфилите от тези две групи се използат като едногодишни. Размножават се чрез резници. За да се събират по-лесно цветовете за отрязан цвят, е необходимо да се постави мрежа върху карамфилите, така че техните стъбла да стоят изправени.

Разнообразието от култивари с различни по големина, височина, форма и багра цветове е безкрайно. Непрестанно се появяват нови и нови сортове, които могат да се закупят и у нас. Известен наш селекционер е Александър Бойков, създател на световно признатата секцията Бойков карамфил.

Отглеждането на карамфилите е истинско удоволствие, за което растенията ще се отплатят чрез обилния цъфтеж и вълшебните си багри.

Автор: ландш. арх. Русана Цветанова