Плодните дръвчета в озеленяването-избор и грижи

С навлизането на все повече разнообразни по височина, багра и форма декоративни растения, внесени от други страни, сякаш хората забравят за видовете, които се срещат по-често около тях и които биха се вписали по-сполучливо в зелените пространства. Става дума за плодните дръвчета, чието обикновено приложение е само в овощните градини. А всъщност, ако се замислим, те имат изключително много предимства, които ги правят подходящи за засаждане като солитери в по-малките зелени площи или на групи при по-мащабни озеленявания.

Свикнали сме напролет да усещаме аромата на сливовите дръвчета, които възприемаме като обикновени джанки и ги подминаваме, след като белите цветчета окапят. Засадени в групи с други цъфтящи видове, джанките (Prunus cerasifera) имат чудесна естетическа стойност. Те са едни от най-ранноцъфтящите дръвчета в групата, ухаят прекрасно, а същевременно са напълно невзискателни към начина на отглеждане и на практика растат при всякакви условия. Плодовете им са много полезни. Богати са на захари, органични киселини, пектин, витамини, минерални соли и др. Джанката може да се отглежда и като солитер.Тя е бързорастящ вид и за няколко години може да осигури сянка на желаното от вас място, където да си почивате под ухаещите бели цветове напролет.

Ябълките (Malus sp.) са не по-малко атрактивни. Както джанките и те издържат на замърсяванията в градска среда. Най-разпространена у нас е киселицата (Malus sylvestris). Тя намира приложение предимно в лесопарковете. Като единично дърво не се използва и не е толкова предпочитана, поради това, че се среща често.
Ягодоплодната ябълка (M. baccata) е ниско дръвче с височина до 5 м. Цъфти с едри до 3.5 см бели цветове през април-май. Интересни при нея са плодовете, които са много дребни (до 1 см), жълти на цвят и червено обагрени от огряната от слънцето страна. Имат стипчив вкус и месестата им част е по-суха, но иначе са приятни. Тази ябълка предпочита яркото слънце. Не е взискателна към почвените условия и е студоустойчива. Поради високата си декоративна стойност се използва по-често като солитер, изпъкващ напролет с цъфтежа си, а наесен с интересните си жълти плодчета, които я обкичват изцяло.

Пурпурната ябълка (M. x purpurea) представлява хибрид с много едри цветове – до 4 см, които са пурпурночервени в началото на цъфтежа, но по-късно избледняват. Цъфтежът е продължителен – 2 седмици през април-май. Плодчетата висят на дълги дръжки. Те са дребни ( до 2.5 см в диаметър) и са яркочервени. Декоративен ефект имат както цветовете и плодовете, така и листата, които в млада възраст са червеникави. Поради ценните си качества това дърво се използва единично, за да може да изпъкне красотата му на фона на околната зеленина.

Обилноцъфтящата ябълка (M. floribunda) достига до 8 м височина и цъфти обилно през май с розовобели цветове. Те покриват изцяло клонките и това дава наименованието на вида. Плодчетата също се образуват в големи количества и са подобни на тези на ягодоплодната ябълка, само че са още по-дребни – 6-8 мм. Този представител на рода не се среща в диво състояние и се предполага, че е хибрид. Разкошна е за единични насаждения в парковете, както и за солитер в градината.

Нидзвецкиевата ябълка (M.niedzwetzkyana) e една от най-красивите ябълки, отглеждани у нас. Висока е 4-6 м и образува широка корона. Листата преминават в различни багри в отделните възрасти. Докато са по-млади, са червеникави, след това стават бронзови и накрая позеленяват. Цветовете са едни от най-красивите сред ябълките. Събрани са по 4-7 заедно и баграта им е от пурпурнорозова до тъмночервена. В основата си всяко венчелистче е обагрено във вид на пламък. Едрите плодове ( около 6 см) са високодекоративни, тъй като и отвътре и отвън са тъмночервени.

Освен ябълките, крушите (Pyrus sp.) също се включват в озеленяването извън овощните градини. Те цъфтят с ефектни бели цветове напролет, а също са и изключително сухоустойчиви и лесни за отглеждане.
Едно от най-прекрасните от плодните дръвчета за озеленяване е дюлята (Cydonia vulgaris). Тя не е високо дърво – 4-8 м. Цъфти обилно напролет с едри розови цветове, а наесен дава познатите вкусни дюли, чиито ярък жълт цвят няма равен сред плодовете. Те изпъкват контрастно на фона на тъмната зеленина, което прави долята перфектна за солитерно засаждане. Невзискателността е още един плюс при отглеждането й. Тя е светлолюбива и сухоустойчива. Подходяща е за укрепване на насипни и ерозирали терени.

От едроплодните дървета кайсията (Armeniaca vulgaris) и прасковата (Persica vulgaris) са чудесно попълнение сред зелените дървесни групи, а засадени самостоятелно и на подходящо място, определено ще привличат внимание. Цъфтежът е обилен и настъпва рано – април-май. Цветовете и при двата вида са розови, като тези на кайсията са ароматни и по-късно избледняват до бели. Плодовете са познати на всички, а техните топли оранжеви и жълточервени багри изкушават отдалеч с вида, вкуса и сочността си.

Други видове с по-дребни плодчета, но в никакъв случай по-подценявани, са представителите на род Cerasus – вишна. От тях черешата (Cerasus avium) заема първо място по височина – 10-25 (30) м. Цъфти през април с ароматни бели цветове. Надали има човек, който да не обича сладките червено-черни плодчета, появяващи се през юни. Подходяща е за както за самостоятелни, така и за групови насаждения и е невзискателна към условията на живот. Вирее и на полусянка.

Обикновената вишна (Cerasus vulgaris) намира същото приложение като черешата и също е лесен за поддръжка вид. Тя е с по-малка височина и е по-подходяща за засаждане на преден план. Предимство е понасянето на тежката замърсена градска среда. По-малко известна е жлезистата вишна (Cerasus glandulosa), която представлява по-скоро храст, висок 1.5 м. Цъфти с бледорозови цветове април-май за 3 седмици. От нея са създадени няколко форми с различна багра и кичестост на цветове.

Представителите на род Гроздовидна череша (Padus sp.) са дървета с височина 10-15 м. У нас се отглеждат 5 вида. По време на цъфтеж могат да се подредят по следния начин:
През април-май цъфтят махалебката (Padus mahaleb) и японската гроздовидна череша (Padusserrulata). Цветовете са бели, при махалебката събрани по 3-12 в щитовидни съцветия, а при другия вид – по 3-5 в гроздове.От всички видове гр. Череши тя е най-изръжлива на неблагоприятни условия.
Японската гроздовидна череша е изходен вид за няколко форми, много ефектна от които е форма ‘Kanzan’. Нейната корона е обратноконусовидна, а цветовете са тъмно карминеночервени и са кичести. Има форми с розови и лилави цветове.

Виргинската гроздова череша (Padus virginiana) цъфти през май, а късната (P.serotina) и обикновената (P.racemosa) гроздовидни череши отварят цветчетата си май-юни. Представителите на този род имат ефектни ярки червени или черни плодчета. Като цяло са студо- и сухоустойчиви и не предизвикват трудности в отглеждането.

В България декоративни са и трите представителя на бадемите, от които само обикновеният бадем (Amygdalus communis) е дърво. Останалите два вида са ниски храсти. Бадемът достига височина 8-12 м. Цъфти през март-април за около 2 седмици с едри до 4 см светлорозови цветове. Плодовете са много вкусни и полезни. Отглежда се предимно като солитерно дърво, издържащо на всякакви условия. Понася засушаване, варовикова почва и издържа до -25°С през зимата. Живее до 130 години. Всички тези качества го отличават като чудесен вид, подходящ за засаждане в градината.

Всички видове, описани дотук, виреят успешно на територията на нашата страна и затова са изключително благоприятни за отглеждане. Тъй като плодните дръвчета като цяло са бързорастящи и лесно се прихващат, замислената композиция с тях ще бъде бързо осъществена. А освен това ще се наслаждавате на дръвчетата през целия вегетационен сезон, тъй като през пролетта, лятото и есента те сменят напълно премяната си. Напролет красивите цветове ще обсипват клоните, а ароматът на някои ще усещате още отдалеч. В горещите летни дни свежата зеленина ще хвърля прохладна лека сянка, а наесен ще похапвате вкусни плодове и ще съберете част от тях, за да си осигурите необходимите витамини за зимата.
Автор: ландш. арх. Русана Цветанова