Какво трябва да знаем за живия плет

Живият плет присъства почти във всяко дворно пространство, като едновременно го отделя от останалата среда, изолира го от шума и праха и създава уют със своята свежа и красива зеленина. Все повече хора, живеещи в къща, желаят да имат жив плет, а не са малко и случаите, когато такъв се засажда и на по-големи тераси с цел да ги прегради от съседните апартаменти. Тъй като това е дългогодишна инвестиция, е важно преди да се изберат растения за плета, човек да се информира за особеностите на видовете и за условията, в които се отглеждат. Едни от тях са издръжливи на слънце, други стават само за сянка, някои успяват да се преборят с мръсния въздух в градовете, а други пък с вятъра и студа на по-горните етажи на някоя сграда. Всяко растение е различно и си има свои собствени изисквания.

Един от най-разпространените видове за жив плет е птичето грозде, известно и с латинското си име – лигуструм (Ligustrum sp.). Това е един наистина много издръжлив храст, който расте изключително бързо, непретенциозен е и колкото повече се подрязва, толкова повече се сгъстява и разклонява. С него за 2-3 години можете да постигнете желания резултат. Недостатъците на птичето грозде са, че то е полувечнозелен храст и през зимата не е особено атрактивно. По него остават частично листа, но като цяло се обезлиства. Това не е чак толкова важно, но ако държите на целогодишен ефект, трябва да потърсите друго растение. Изходният вид на птичето грозде е със зелени листа, но са създадени и много сортове с различна форма и багра на листата, като ‘Aurea’ – със светложълти кантове и бледозелена средна част на листа. Сортовете със зелени листа търпят полусянка, докато тези с жълти листа виреят на ярко слънце. Голямо предимство на този плет е, че е дълговечен.

Живият плет от туя (Thuja sp.) също обича да е целодневно огряван от слънчева светлина. Поддържа се лесно чрез подрязване и се сгъстява бързо. Тъй като туята е иглолистен вид, тя не променя вида си през зимата. През вегетационния сезон е добре да се подхранва с тор за иглолистни, която подсилва растежа.В зависимост от това колко висок желаете да стане вашият плет, трябва да изберете растенията така, че да не си пречат едно на друго, след като пораснат. Най-добрият вариант за висок плет е да си вземете вече пораснали растения на желаната височина, да ги засадите плътно едно до друго и само да ги поддържате. Това решение обаче е доста скъпо и не всеки може да си го позволи. Затова оставете малко повече разстояние между отделните растения, когато ги взимате от по-малки и постепенно ще ги оформите, докато достигнат до желаната височина. Туите са едни от най-издръжливите растения за балкона. Те се справят чудесно със замърсяването на въздуха, летните горещини и зимните ветрове.

Лъжекипарисите са по-малко устойчиви на гореспоменатите условия. Понякога са доста по-ефектни от туите (особено сребристите лъжекипариси и тези с тъмнозелена гъста корона). Тяхната компания можете да си позволите в някой по-закътан двор, който не е в непосредствена близост до прашните и мръсни шосета. При иглолистните живи плетове поддръжката и подхранването са важни, особено при растения, които се отглеждат в малко почва и около тях има плочник. За съжаление при такава гъстота на засаждане и при недостатъчно почва, животът на живия плет не е особено дълъг. До 10-15 години дори 20 растенията са в добро състояние, а след това се прореждат и е хубаво поетапно да се заменят с нови.

При по-сенчести дворове прекрасен жив плет се получава от тис (Taxus baccata). Това иглолистно растение притежава красива тъмнозелена листна маса и интересни едри и плоски иглици. Расте бавно, но короната му е много гъста. За по-бърз ефект е добре да си засадите по-високи растения. Понася подрязването перфектно и можете да го оформяте по вяскакъв начин.

За сянка е и добре познатият чимшир, който расте сравнително бавно и е добре да се използват по-високи представители на вида.

Ако не харесвате иглолистните растения, а сте се спрели на широколистни, но държите ефектът да е целогодишен, много подходящ вид е лавровишната (Laurocerasus sp.). Тя е непретенциозна, а и понася сянката без проблем. Ако се подрязва по-рядко, понякога цъфти с бели съцветия. Много красив е сортът ‘Marbled White’ с мраморна окраска на листата – преливащо се бяло и зелено.

Чудесен плет, но за ярко слънце, се получава от фотинията (Photinia sp.), която образува едри яркочервени листа през вегетационния сезон. Тя се подрязва в началото по-сто, за да се сгъсти и след това се оставя да достигне до желаната височина. Непретенциозна е към условията на отглеждане.

По-нисък плет, който е най-ефектен, когато се огрява целодневно от слънцето е този от все по-търсената върба Salix integra ‘Hakuro Nishiki’. Храстовидната форма се среща по-рядко, но е прелестна. Нежните бяло-розови листенца създават чувството за нещо феерично и неестествено. Сякаш живият плет е прозрачен. Върбата обича повече влага и богата на хранителни вещества почва. Подрязва се често, защото клонките растат бързо и стремително

Киселите тръни (Berberis sp.) също са подходящи, особено ако държите на бодлив плет. Всички видове и техните форми достигат различна височина. Повечето предпочитат пряко слънчево огряване и са лесни за отглеждане. Колкото по-често ги подрязвате, толкова по-гъсти и красиви стават. Съществуват червенолистни, жълтолистни и пъстролистни форми,с които можете да си направите дори разноцветна жива ограда. Берберисите живеят дълго и гарантират добър декоративен ефект за няколко поколения напред.

Жив плет можете да си направите от още много други видове и техните сортове. Вече знаете на какво трябва да обърнете внимание и да наблегнете при избора на растенията, за да може да му се радвате дълги години.

Автор: ланд. арх. Русана Цветанова