Основен ремонт на баня - стъпка по стъпка

Етапи при ремонта на банята

Ремонтът на банята е вълнуващо и скъпоструващо начинание, към което трябва да подходим отговорно. Когато говорим за основен ремонт задачата ни далеч не се изчерпва с избора на плочки и санитария, а изисква внимателно и детайлно плануване, от което зависи не само естетиката, но и функционалността на банята, както и цялостния микроклимат в дома ни.

Недобре направената хидроизолация и лошата вентилация могат да доведат до повишена влага не само в банята, но и в цялото жилище. Неподходящия избор на облицовки, санитария и мебели може да влоши визията на банята и да наруши комфортът ни.

Ето защо си струва да отделим време и да се запознаем с основните етапи при ремонтът на банята за да знаем какво ни очаква.

Цялостния ремонт обикновено се прави на баня в стара сграда и изисква много повече средства и време отколкото довършването на банята в ново строителство.

1. Създаване на проект

Много хора пропускат тази важна първа точка, а именно тя може да ви спести доста главоболия в бъдеще. Направата на проект включва измерването на точните параметри на банята и зонирането ѝ по възможно най-добрия начин. Добре е да спазите някои ергономични изисквания, които ще направят банята удобна и практична.

• Пред мивката е добре да свободно пространство от поне 75 см.
• От двете страни на мивката също е желателно разстоянието да бъде поне по 40 см. (общо 80 см.)
• От двете страни на тоалетната чиния се изисква свободно пространство от по 38 см. (общо 76 см), а отпред отново 75 см.

Разбира се тези параметри не винаги могат да бъдат спазени в малките помещения, но е добре да ги имаме предвид поне ориентировъчно.

Какво още включва плана за ремонт на банята:

• Ще има ли бойлер и къде ще бъде монтиран той;
• Каква ще е посоката на отваряне на вратата (за малки бани е силно препоръчително вратата да се отваря навън или да се избере плъзгаща врата с цел пестене на място);
• Къде ще бъдат поставени подовите сифони, вентилатора, ревизионните отвори;
• С какво ще се отоплява банята;
• Къде ще бъде монтирано осветлението;
• Разположение на санитарията и обзавеждането;

2. Къртене и демонтаж

Налага се да се изкъртят старите плочки, мозайка, да се демонтира санитарията и старите водопроводни тръби. Ако се доверите на строително-ремонтна фирма ще може да се възползвате от цялостна услуга – къртене, демонтаж, събиране и извозване на боклука. В стандартна баня от 3-4 кв.м. този процес отнема 1-2 дни. Цената зависи от състоянието на банята, етажът, на който се намира жилището, наличието на асансьор и т.н.

3. Нова ВиК и електрическа инсталация

Дори да няма видими проблеми с течове и миризми, в една стара баня е силно желателно тръбите да се сменят по време на основния ремонт. След години употреба старите тръби започват да корозират отвътре, диаметърът им се стеснява поради натрупания котлен камък, появява се частично запушване. Това може да доведе до намален дебит на водата, да влоши нейните качества и да стане причина за чести аварии. Новите полипропиленови тръби не корозират и не натрупват котлен камък. Обикновено тръбите за баня са със следните размер: водопроводни тръби – ф20, сифони – ф50, мръсен канал – ф110.

По време на този етап се залагат и сифоните. Новата ВиК инсталация трябва да се изпробва преди измазването на стените.

В старо жилище е важно да се смени и електрическата инсталация. При планиране на окабеляването трябва да се реши къде ще бъдат монтирани осветлението и вентилацията. В мокри помещения, електрическата инсталация задължително се прави чрез скрит монтаж за да се избегне компроментирането ѝ от влагата. Изпълнява се трипроводна схема, включващата фазов, нулев и защитен проводник, за да се осигури заземяване на корпуса на всички електрически уреди, намиращи се в банята. Кабелите трябва да са двойно изолирани и обезопасени в защитни тръби от пластични материали, неподатливи на корозия. Ако е необходимо монтирането на контакт в банята (за сешоар, отопление или друг електрически уред), то той трябва да бъде водоустойчив и да има дефектнотокова защита.

През този етап трябва да се положат тръбите, фолиото или кабелите за подовото отопление, ако ще има такова.

4. Замазка, мазилка и хидроизолация

След полагането на новите инсталации идва ред на измазването на стените. Обикновено се прави варо-циментова мазилка, която е основата за полагане на фаянса. След мазилката се прави циментова замазка за скриване на тръбите и създаване на необходимия наклон към сифоните. Замазката е и основата за полагането на подовата настилка. По правило наклонът е с денивелация от 1-1.5 см. на линеен метър. По този начин той е почти незабележим, но достатъчен за отводняването на банята.

След полагането на мазилката и замазката е важно да се направи и хидроизолация. Тя предпазва стените от проникване на влага и образуване на мухъл и плесен. Най-добре е да се хидроизолират всички стени и пода, но този вариант не е никак евтин. При ограничен бюджет може да се сложи хидроизолация само по ъглите на душ пространството, което макар и не напълно достатъчно, пак ще има ефект.

5. Окачен таван

Няма точно правило кога да се монтира окачения таван. Това може да се случи и след полагане на фаянса като последния ред плочки ще служи за основа на тавана. Другия вариант е да се сложи преди плочките, веднага след замазката. В първия случай обикновено се постига по-добър естетичен резултат. Някои майстори монтират тавана още преди измазването на стените, така че и този вариант е възможен. Най-разпространения вариант за окачен таван в банята е този от влагоустойчив гипскартон, който се шпаклова и боядисва с латекс за влажни помещения. Той създава гладка и равна основа, скрива тръби и кабели и дава възможност за монтиране на лунички.

Друг, често предпочитан вариант за таван е „Хънтър Дъглас“. Той е изграден от алуминиеви ламели, които лесно и бързо могат да се демонтират при необходимост и да осигурят достъп до скритите тръби и кабели. Цената им е малко по-висока от тази на таванът от гипсокартон.

Третия популярен вариант са растерните тавани от влагоустойчиви пана. Имат лесен монтаж и демонтаж и предлагат възможност за поставяне на различни видове осветителни тела. При намокряне обаче по тях се образуват петна.

В последните години предпочитани са и опънатите тавани. Представляват PVC платно, опънато по тавана с помощта на специални профили и харпун. Предлагат много възможности за финално покритие – сатен, мат, гланц, принт.

6. Осветление и вентилация

Осветлението в банята условно се разделя на централно и допълнително. Централното обикновено се осигурява от осветително тяло, монтирано на тавана, например плафон или лунички, вградени в окачения таван. Допълнителното осветление ще бъде много полезно около и над огледалото или пък в душ зоната. За постигане на максимален комфорт в банята е нужна степен на осветление от 75 лукса. Така например в баня от 2 кв.м. е достатъчна 60-75 ватова крушка, а за баня от 6 кв.м. ще са необходими 150 вата.

Препоръчително е да изберете неутрална бяла светлина, тъй като при нея по-лесно се виждат контрастите и се подчертават детайлите.

Добрата вентилация е изключително важна за предотвратяването на неприятните миризми и мухъла в банята. За целта е задължително да осигурите мощен вентилатор, дори банята ви да има прозорец! Изсмуканият въздух трябва да бъде компенсиран по някакъв начин, като за целта е добре да се монтира врата с вентилационни отвори. Вентилаторът трябва да се постави в най-отдалечената точка в банята спрямо мястото на постъпване на свеж въздух. Така ще постигнете оптимален въздухообмен.

7. Избор и полагане на фаянс и теракот

Наличието на предварително направен проект ще ви ориентира за количество плочки, които ще са ви необходими. Задължително вземете с 10% по-голямо количество, от това, което смятате, че ще ви трябва защо тук важи с пълна сила правилото „Ако не остане няма как да стигне“. Не разчитайте да купите още в последствие защото много от сериите не са налични, а се поръчват и се чакат с дни, понякога със седмици.

Наличието на фризове, декорни плочки, пана, лайсни, ниши, чупки и т.н. се отразява на цената за труд при полагане на плочките. Освен стандартния фаянс, за стените може да се използват тапети за баня, декоративна мазилка, щампован бетон, камък, влагоустойчива боя. Всеки продукт има своите предимства и недостатъци, с които е добре да сте се запознали предварително.

Вижте още – с какво да облицоваме стените в банята?

По отношение на подовата настилка, най-често се използва теракот или гранитогрес. При избора им най-важно е да са с противохлъзгащо покритие и дебелина на плочката поне 8 мм. в противен случай вероятността от счупване е голяма.

Освен стандартните плочки, настилката в банята може да бъде от винил, който се поставя и поддържа лесно и е напълно водоустойчив.

Епоксидните покрития добиват популярност напоследък. Те са много лесни за поддържка, тъй като повърхността им не позволява задържане на бактерии и спори на плесен. Липсват фуги, които да се пълнят с мръсотия и влага. Това прави почистването на баняте лесно и бързо.

Предлагат се в голямо разнообразие от дизайни.

8. Избор и монтиране на санитария

Непосредствено след поставяне на настилките и облицовките и фугирането им се монтира санитарията. Това включва тоалетна, мивка, душ, вана, батерии и смесители. Напоследък се предпочитат структурите за вграждане със скрито в стената казанче и конзолна тоалетна чиния, захваната за стената. Те несъмнено са по-естетични и лесни за почистване, но и доста по-скъпи от стандартния моноблок.

През последните години е модерно и вграждането на душ питата и извеждането на слушалката отделно. Това оскъпява монтажа, но също има своите естетични предимства.

Добре е да се помислите за душ кабина или стъклен параван за зониране на пространството за къпане от останалата част на банята. Най-лесно и евтино е да се спрете на завеса за баня, но при този вариант останалата част от помещението неизбежно ще се мокри и няма да е много практично, ако банята е съчетана с тоалетна.

Ваната обикновено намира приложение в средна или голяма баня, докато в малките помещения липсва или е съчетана с душ.

Разнообразието от смесители е голямо и трябва да го съобразите с навиците на семейството и с предвидения бюджет. Има термостатични смесители, които регулират температурата и налягането на водата, както и сензорни такива, оборудвани с фотоклетка.

9. Мебели и аксесоари

Мебелите трябва да бъдат съобразени с размера на банята и наличното пространство. Обикновено мивката се съчетава със шкаф, който освен, че съхранява козметика и кърпи, скрива тръбите и водомерите. Огледалото също често се комбинира с горен шкаф, който е много удобен за съхранение на дребни принадлежности.

Предлагат се и различни шкаф-колони, плотове и полици като всичко зависи от мястото, с което разполагате и дизайна, към който се стремите. Най-евтини са мебелите от PVC, докато тези от MDF, мрамор, гранит или технически камък са значително по-скъпи, но внасят стил и луксозно усещане в банята.

Аксесоарите за баня имат важна роля за нейния завършен вид както и за функционалността ѝ. Това са огледало, закачалки, кърпи, сапунерки, корнизи, дозатори за течен сапун, етажерки и други. Важно е те да подхождат на цялостната визия на помещението и да бъдат удобни за ползване.