Олеандър - отглеждане и размножаване

Олеандър (Nerium oleander), наричан още зокум е елегантно храстче с приятен, леко сладникав аромат. Произхожда от Средиземноморието и в естествената си средадостига внушителна височина от 5 метра. При отглеждане в домашни условия рядко надвишава 1.5 метра.

Зокумът е вечнозелено растение с дълги и тесни кожести листа и изящни едри цветове. те са с петлистна чашка и венче и имат разнообразна багра – бели, светлорозови, кремави, жълти, пурпурни.

Съществуват джуджести форми, които едва достигат до 30 см. височина, докато големите екземпляри растат до около 1.5-2 метра. Цъфтежът започва в средата на лятото и при благоприятни условия продължава до октомври.

Красив, но опасен?

Всички части на олеандъра са отровни, поради което деца и домашни любимци не бива да имат достъп до него. При работа с растението трябва да се използват ръкавици, след което ръцете да се измиват старателно. Сладникавия и интензивен аромат на повечето сортове може да предизвика главоболие у някои по-чувствителни хора, така че не е добра идея да го отглеждате в спалнята.

Местоположение

По нашите географски ширини олеандърът измръзва затова може да се отглежда само като стайно растение. Като типично средиземноморско растение, той цъфти само при наличие на много слънчева светлина. Поставете го в южно помещение, а през лятото го изнесете на открита тераса или в двора, на защитено от вятър, място.

Обича топлината, чувства се отлично на стайна температура между 23 и 28 градуса. Понася без проблем летните горещини, но при екстремно високи температури малко забавя темпа си на растеж.

През зимата може да се държи в хладно помещение, но температурата не бива да пада под 5 градуса. Не обича резките температурни промени.

Избор на саксия

За да достигне максималния си капацитет на растеж и да цъфти обилно, зокумът се нуждае от подходяща саксия. Малките растения се засаждат в малки контейнери, спрямо размера и възрастта си. Няма смисъл да засаждате растението директно в голяма саксия, тъй като кореновата система ще нарастне твърде много за сметка на надземната част. Ако съдът е много малък пък, корените ще се деформират.

За да прецените дали размерът на съдът е добър или има нужда от пресаждане, погледнете дренажните отвори на саксия – ако корените започнат да се виждат в тях, значи има нужда от нов, по-голям съд. Големите растения тежат много затова саксията трябва да е здрава и стабилна за да не се обърне.

Почва и торене

Олеандърът предпочита натурална или слабо алкална почва с рН 7-8. Може да използвате готова почвена смес или да си направите сами такава от хумус, торф и пясък. Сместа трябва да има добър дренажен слой.

През пролетта и лятото е желателно да се подхранва два пъти в месеца с течни торове за цъфтящи растения. Най-добре е това да се случва във вечерните часове или в облачни дни.

Поливане

Прекомерното поливане може да унищожи растението затова бъдете внимателни. През топлия сезон се полива когато горния слой на почвата започне да изсъхва. Използвайте топла, престояла вода. През зимата се полива рядко – веднъж на 10 дни. В горещото време е добре да пръскате листата на растението с топла, мека вода. През зимата го дръжте далеч от отоплителните уреди и ако въздухът е сух, отново пулверизирайте.

Пресаждане

Младите, активно растящи олеандри се пресаждат всяка година. Възрастните се нуждаят от нов съд по-рядко – веднъж на 3 години. Пресаждането трябва да се извърши през пролетта преди появата на цветните пъпки. Веднага след това растението се полива и се оставя на сянка за няколко дни за да свикне с новия съд и почва. Първото наторяване се извършва най-рано след две седмици.

Когато растенията достигнат твърде големи размери и пресаждането е трудно може просто да подменяте периодично горния слой на почвата с нова, свежа смес. Ако се налага може да се направи подрязване на корените за да продължат да се побират в саксията.

Подрязване

Резитбата се прави както за контрол на размера на храста, така и за оформяне на короната. Цветните пъпки се образуват основно на пресни издънки, така че редовното подрязване стимулира цъфтежа.

Най-подходящото време за резитба е пролетта преди появата на пъпките или есента след прецъфтяване. Основните издънки се съкращават на половина, а страничните клони с около 10 см. Слабите, повредени или неправилно растящи издънки се отстраняват. Здравите издънки могат да бъдат използвани за резници.

Презимуване

Периодът на покой започва веднага след прецъфтяване – в средата на есента и продължава до средата на пролетта. Важно е да осигурите хладно, но светло място на растението, като идеалната температура е 8-12 градуса. Ако мястото не е достатъчно осветено може да се стигне до опадване на листата и липса на цветни пъпки. Подхранването се спира напълно, а поливането се намалява до три пъти месечно.

Ако оставите олеандъра да зимува в стая с температура по-висока от 15 градуса, цъфтежът му през следващата година може да е оскъден.

Размножаване

Чрез семена

Семената на растението много бързо губят способността си за покълване, така че трябва да се използват възможно най-скоро след събирането. След обработка се засяват повърхностно във влажна почва. Контейнерът се покрива с фолио и се оставя на топло място като периодично се проветрява. Разсадът се появява след около 10 дни. Размножаването със семена изисква време и не винаги има успех.

Чрез резници

По-лесният метод за размножаване на олеандъра е чрез резници. Подходящото време е пролетта, но може да се направи и през есенния сезон. Необходима е издънка с дължина около 20 см. Тя трябва да има поне 3 листа. Почиства се в основата, а отрезите се третират с вкоренител. Засажда се в смес от мокър пясък и дървени въглища. Оставен на светло място с температура около 20 градуса, резникът образува корени за около месец. След това се прехвърля в саксия с подходяща почвена смес. При добри условия, цъфтеж може да се очаква още на следващата година.

Възможни проблеми

Липса на цъфтеж – причините може да са различни – недостатъчна светлина, твърде ниска температура, недостатъчно поливане, бедна почва, ненавременна резитба. Ако не се осигурят оптимални условия за зимуване цъфтежът може да е твърде слаб.

Пъпките не се отварят – най-честата причина за това е ниската температура на въздуха. Преместете растението на по-топло място. Поливането със студена вода също може да доведе до опадване на пъпките.

Опадване на листата – липсата на светлина и ниската температура може да доведат до опадване на листата. Преместете храста на подходящо място. Ако листата първо съхнат, а после падат причината може да е липса на влага.